В търговската мрежа ни пробутват за кашкавал парено сирене с жълтеникав цвят, което има много по-ниски цени от истинския продукт, научи „Монитор”.

Според Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите като кашкавал се продава жълто сирене от нови, непознати български марки. „Например нещо, свързано с някаква планина у нас в Южна България, пък цехът на фирмата е в Дунавската равнина. Произвеждат го от полуфабрикат (калиата), който най-често се внася от Унгария и Полша. Преработва се по технологията на сухото изпарване.

Три-четири фирми вече работят у нас по този начин и го правят, защото това производство им излиза поне с 20% по-евтино, отколкото да правят кашкавал по класическата технология. Другият начин е жълтото сирене да влезе в големи опаковки в България и тук само да се разфасова на по-дребен грамаж”, обясни той.

Браншовикът предупреди, че тези продукти имат високо водно съдържание, нямат голяма трайност и трябва да се реализират бързо. „Затова ги пускат и на промоция и на най-ниски цени и хората се лъжат и ги купуват, въпреки че нямат нищо общо с кашкавала”, добавя Присадашки.

Богомил Николов от „Активни потребители” смята, че е важно да не са ментета и в продукта да няма немлечни мазнини. „Общо взето, по цената може да се прецени дали продуктът е имитация, или е млечен.

Високата цена, общо взето, нищо не гарантира, но съмнително ниската предполага използването на заместители и се прави нещо като вегетарианско сирене. Вместо мляко се слагат палма, нишестета и други пълнители”, припомни той.

Николов потвърди за наличието на пазара вече на най-различни модификации, наподобяващи нашия кашкавал. „За мен пътят за преодоляване на този проблем е по линия удостоверяване на качеството - по подбие на БДС или стандарта „Стара планина”, който беше за месните продукти. Може да се въведе и някакъв допълнителен знак, който да отличава млечните продукти, най-близки до оригиналния кашкавал, за да се знае, че останалите модификации са нещо друго. Трябва обаче механизъм, който утвърждава качеството, а не само със санкции. В крайна сметка пазарът предполага многообразие. Затова трябва да се мисли всички млекопроизводители да си направят отраслов стандарт или някакъв

механизъм за периодично тестване на продуктите и публикуване на резултатите. В Западна Европа и двата метода съществуват паралелно, но тестовете на потребителските организации, общо взето, подреждат пазара. Мераклиите да купят автентичното и качественото са готови да платят по-скъпо. За останалите продукти, които са модификации на оригинала, също си запазват дял от пазара, но на по-ниска цена.

Немалкият внос от ЕС на млечни продукти или сурово мляко или полуфабрикати за производството намалява шансовете за възстановяване на българското животновъдство. Отскоро и Украйна, който е извън Общността, е получила квоти за такъв импорт. По данни на Асоциацията на млекопреработвателите вече има подадени заявки за доставки у нас.

Маслото на едро в България е 2,2 пъти по-скъпо спрямо средните цени за целия Европейски съюз, сочат данните за март на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). В края на на първото тримесечие 100 кг масло от мляко в България са се продавали по около 1808 лв., а средната цена в Общността на това количество е била 821,40 лв. У нас за първото тримесечие е отчетен спад от почти една трета в производството на масла.

При кашкавала „Витоша“ и съответно подобния продукт - сиренето „Чедър“, разликата в цените е по-малка. В 28-те страни от ЕС средната цена е 674,40 лв. за 100 кг, а у нас е 1004 лв., или почти 1,5 пъти по-висока.

По текущи оценки на САРА изкупните цени на кравето мляко ще намаляват плавно в следващите месеци. Очаква се средногодишната цена да е 0,59 - 0,60 лв./кг, 3% под цените от 2018 г.

При овчето мляко продължава ситуацията на ниски изкупни цени. Те се очаква да бъдат в рамките на 1,1 - 1,15 лв./л, което е крайно неудовлетворително за производителите. Тези ниски цени ще намалят изкупеното овче мляко от мандрите до 26% от произведените обеми.

Според ЕК запасите от масло се увеличават, сравнено с 2017 и 2018 г., и достигат 150 хил. т. Запасите от сирена намаляват поради недостатъчното предлагане на мляко и доброто търсене на международните пазари.