Влепкава жега на един юнски ден в Джуба, столицата на Южен Судан, групи от млади мъже и жени пееха, докато вървяха по главния път на Шерикат, на източния бряг на Белия Нил. Минавайки през бавно движещата се тълпа, момчетата носеха дълги пръчки, докато момичетата носеха цветни мъниста, поли и лави, дълго парче плат, вързано на рамото.

С хиляди други хора от Динка, една от най-големите етнически групи в Южен Судан, те танцуваха до късно през нощта на церемонията агам („приемане“ на динка), която празнува приключването на „състезание за брак“, традиционната практика, при която няколко мъже се борят за ръката на момиче, годно за женене.

Месеци наред Мариал Гаранг Джил и Чол Марол Денг, двама мъже от Южен Судан на около 40 години, които произхождат от два различни клана Динка в щата Джонглей, но сега живеят в чужбина, се надпреварваха да се оженят за Атиак Дау Риак, момиче, което според майка ѝ е на 14.

Бащата на Атиак, Дау Риак Магани, казва, че тя е на 19 години и е дала съгласието си за брака, въпреки факта, че е била в основното 8-годишно училище (което децата обикновено започват на 13), когато преговорите за брак са започнали през март тази година.

Майка ѝ, Дебора Куир Ях, която сега се укрива за нейната безопасност, тъй като се противопоставя на брака, казва, че има доказателство, че дъщеря ѝ е на 14 години.

Случаят можеше да остане спор между членовете на семейството, ако снимките и видеоклиповете от събирания не бяха публикувани онлайн и бързо споделени.

Историята на Атиак и нейните ухажори стана вирусна; Атиак беше възхвалявана за нейния ръст и красота и като „момичето в сърцето на историческо брачно състезание“ в публикации в Африка.

След церемониалната част от сватбата през юни, когато тя беше дадена за съпруга на Чол Марол Денг срещу плащане от 123 говеда, 120 милиона южносудански лири (около 44 000 долара или 33 000 паунда) в брой и парцел земя, тя беше наречена „най-скъпата булка в Южен Судан“ във видеоклипове в TikTok, които спечелиха хиляди харесвания.

„Няма нищо лошо в този брак“, каза баща ѝ тогава. Гаранг Майен Риак, братовчед на Атиак, който пътува от Канада за церемонията, се съгласи. „Ние сме образовано семейство – не можем да принудим момиче да се ожени“, каза той, заявявайки своята привързаност към традициите на народа Динка. „Този ​​брак е уникален, защото подобни състезания рядко се случват в нашето съвременно общество. Гордеем се с това, защото ни напомня кои сме.“

Законът за детето на Южен Судан от 2008 г. забранява ранните и насилствените бракове, но според УНИЦЕФ детските бракове са „все още често срещана практика“ и „последните данни показват, че 52% от момичетата [в Южен Судан] са женени преди да навършат 18 години, като някои момичета са омъжена още на 12 години”.

Доклад, ръководен от Единбургския университет относно системата за „цената за булката“ в Южен Судан, казва, че „обичайните съдилища често приемат менструацията като критерий за допустимост за сключване на брак“, а ранният брак е „често срещана практика … вероятно мотивирана от амбициите на семействата да получат пари за булката за своите дъщери възможно най-скоро”.

В световен мащаб 122 милиона момичета се женят в детска възраст всяка година, според друг доклад на УНИЦЕФ. В Африка на юг от Сахара повече от една трета от младите жени са били омъжени преди 18-годишна възраст.

Въпреки че детските бракове са нещо обичайно, случаят на Атиак обхвана страната. В лудостта на социалните медии хората провеждаха кампании за предпочитания от тях ухажор. Други популяризираха сватбата като утвърждаване на „културата и идентичността на Динка“, отхвърляйки критиците, които бяха осъдили процеса като „продаване на момиче на търг“.

Но онлайн активността също така привлече вниманието на адвокат, Джоузефин Адхет Денг, която започна дело срещу Дау Риак Магани през юни, твърдейки, че е позволил сватбата на непълнолетна и призовава Атиак да бъде върната от Кения, където тя е взета малко след церемонията по агам.

Въпроси около възрастта на Атиак бяха предизвикани от публикация във Facebook от нейния чичо по майчина линия Даниел Ях, канадски гражданин, който каза, че „тя е непълнолетна“ и осъди предложения брак като „класически пример за педофилия“.

„Бях много шокиран, защото не бях виждал Атиак, откакто заминах за Канада през 2015 г.“, казва той в телефонно обаждане и добави: „Тогава тя беше на шест години. Тогава видях публикациите за брака и открих колко висока е станала".

„Но тя е просто дете. На това момиченце му промиват мозъците. Това е най-лудото нещо досега", допълва чичото.

Когато Чол Марол Денг беше обявен за печеливш кандидат на 13 юни от комитет от чичовците и бащата на Атиак, те казаха, че това е „неин избор“.

Но това не повлия Алуел Атем, феминистка активистка от Южен Судан. „Тя трябваше да избере един от тях. Не мисля, че имаше вариант тя да не избере нито един от тези двама мъже“, казва тя.

Атем описва споразумението като „нещо близко до принудителен брак“, въпреки че Атиак вероятно „се гордее с факта, че обещанията са били толкова високи за нейната булчинска цена“.

„Сега това е нещо за тези млади момичета в Шерикат“, казва тя и добавя:  „Манталитетът е такъв: колкото повече плаща човек, толкова си по-достоен. Има по-висок статус.“

Сара Диу Бийл, мениджър по защита на южносуданската организация за развитие Nile Hope, казва: „Когато се изправиш срещу хиляди хора, които казват, че „този брак е ОК“, ставаш предател в очите на общността, с манталитет на khawaja [чужденец]. Това е умствено и емоционално изтощително.“

Бийл работи с други местни организации и социални работници – както и с полицията и Министерството на пола, децата и социалните грижи – за осигуряване на защита на оцелелите от насилие, основано на пола в Южен Судан, включително използване на безопасни домове за момичета, които избягват принудителни бракове.

„Южните суданци са много горди със своята култура и идентичност, както и аз, но има културни норми, които причиняват повече вреда, отколкото полза“, казва тя.

Майката на Атиак се опита да спре сватбата. „Опитах се да кажа на семейството, че Атиак не трябва да се жени“, казва тя и допълва: „Но всички те настояха.

„Търсеха кравите. Те видяха, че Атиак ще им донесе това голямо богатство. Когато отказах, те ме разделиха от дъщеря ми.”, допълва майката.

В деня, в който беше взето решението Атиак да се омъжи за Чол Марол Денг, „опитах се да се самоубия“, казва тя. "И на следващия ден реших да избягам."

Ях твърди, че свидетелството за раждане и личната карта на Атиак са били унищожени от други членове на семейството. „Те се измъкнаха с Атиак, за да направят нов сертификат за оценка на възрастта, базиран на фалшива дата на раждане, в мое отсъствие“, казва тя.

В нов паспорт се казва, че Атиак е роден през 2005 г., но Ях има документ за пътуване по спешност, обработен от министерството на вътрешните работи на Южен Судан през август 2015 г., в който се посочва, че Атиак е родена в Джуба на 28 декември 2009 г.

Днес Ях е ограничена до няколкото квадратни метра от къщата, в която се крие, отделена от седемте си деца. „Не знам при кого е отседнала“, казва тя за Атиак.

Адвокатът Джоузефин Адхет Денг вярва, че Атиак сега вероятно е в Найроби със семейството на  Чол Марол Денг , който се е върнал в Канада, където работи.

Адвокатът казва, че очаква съдебната власт да прецени дали делото, което е завела, може да напредне, тъй като не е ясно с вече „запечатана“ обичайна сватба.

Но тя казва, че може да има и друг начин: „Казах на бащата и другите членове на семейството, че трябва да спрат тази сватба, да оставят Атиак да се върне на училище поне пет години и тогава да решат какво иска.“, казва адвокатът.

Атиак никога не е говорила публично за противоречията около брака си. Но в навечерието на празника на агама през юни тя каза пред Guardian, че ако брачният процес не беше започнал, тя би „предпочитала да учи“./  Източник: Вести.бг