София в никакъв случай не е застрахована от евентуално бъдещо земетресение. Това каза директорът на сектор „Сеизмология” в Геофизичния институт към Българската академия на науките (БАН) проф. Емил Ботев по повод 100-годишнината от земетресението в София на 17 октомври 1917 г., цитиран от "Фокус", предава БЛИЦ.

„Има потенциал или тектонската структура, която разделя софийската котловина от околните или най- вече от Витоша и Лозенска планина. Тази структура е жива. В момента там се извършват движения, които следим на повърхността. Това следене ние го извършваме с по-висока точност и със значително по-голям интерес през последните 30-40 години“, заяви проф. Ботев.

Според него тези движения, които се извършват на повърхността, са много слаби за наша радост, но това не е повод за успокоение тъкмо поради съществуването на исторически данни за една периодичност в активизацията.

„Тя се определя именно от натрупване на напрежение по тази разломна структура – на границата между тези планински образувания, на юг от софийската котловина“, обясни проф. Ботев.

По думите му има една честота за последните над 200 години от 3 земетръсния с магнитуд над 6 и това показва, че нашата столица се намира в една достатъчно активна сеизмична зона и не можем да си оставим сградния или жилищния фонд безстопанствен, без проверки. Според него панелните блокове би трябвало да бъдат по-често инспектирани за устойчивост.

„Тази инспекция изисква много разходи и средства и за съжаление отнема и време и удобство на хората. Може би това е основната причина, че досега не са се извършвали сериозни масови проверки на застрашени и по-стари панелни блокове“, допълни проф.

Ботев и уточни, че потенциалът на сеизмичната зона в София е незабележим в момента, но това не трябва да ни успокоява, защото нямаме основание да считаме, че геоложките процеси, които са характеризирали развитието на котловината и планините, които я заобикалят за последните столетия, рязко са се променили през последните десетилетия.

„Няма такова нещо. Същият режим на натрупване на напрежения си съществува и фактът, че в по-далечното минало сме имали сериозни, катастрофални земетресения, не може да ни позволява да не мислим за бъдещето“, каза още проф. Емил Ботев.