Според ново проучване, публикувано в списание The Lancet, средната продължителност на живота в европейските страни е намаляла леко между 2011 и 2021 г.  

Въпреки че от 1990 г. насам европейците живеят по-дълго, комбинация от здравни проблеми – като по-високо кръвно налягане и холестерол, употреба на тютюн и алкохол, както и пандемията от Ковид-19 – е заличила постигнатия в продължение на десетилетия напредък в почти всички страни от ЕС, съобщи Euractiv.

„Установихме, че смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания са основният фактор за намаляване на очакваната продължителност на живота между 2011 и 2019 г.“, заяви д-р Никълъс Стийл, водещ автор на проучването.  

Най-големият спад в продължителността на живота е отчетен в Гърция, Италия, Португалия, Франция, Австрия, Нидерландия, Испания, Германия, Люксембург и Финландия.

Не всички надежди обаче са изгубени. Проучването показа, че страните с по-добри дългосрочни инвестиции в подобряване на храненето например се наблюдава по-голяма продължителност на живота.

Изследователите допълват, че все още не сме достигнали тавана на биологичното дълголетие или продължителността на човешкия живот.  

„Държави като Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и Белгия запазиха по-добра продължителност на живота след 2011 г. и намалиха вредите от основните рискове за сърдечни заболявания, за което спомогнаха правителствените политики“, каза д-р Стийл.

В същите страни не се наблюдава намаляване на продължителността на живота между 2019 и 2021 г., въпреки пандемията от Ковид-19.

Някои от основните фактори за продължителността на живота се дължат на индивидуалното поведение, като например лошото хранене и тютюнопушенето, но също така и на това, доколко ефикасни са националните системи за медицинско обслужване, както и на социални фактори, като например повишената бедност и неравенството.

„Големите съкращения на финансирането на здравеопазването, социалните грижи и социалното осигуряване от 2010 г. насам, особено в районите със социално-икономически лишения, повлияха на социалните детерминанти на здравето и следователно допринесоха за забавянето на подобряването на смъртността“, се обяснява в проучването.  

Понастоящем нарастващите разходи за храна в цяла Европа правят здравословната храна недостъпна за милиони хора. Това засяга най-силно семействата с ниски доходи.

Освен това има значителни разлики между отделните държави. Според доклада на ОИСР „Здравето накратко“ за 2024 г. разликата между най-високата и най-ниската продължителност на живота в Европа е 8 години.  

Испания, Италия и Малта отбелязват продължителност на живота с повече от 2 години над средната за ЕС, докато Латвия и България са с повече от 5 години и половина под нея.  

В работната програма на Комисията за 2025 г. ЕС противоречиво се отказа от действия за справяне с водещите си здравни проблеми, като например Европейския план за борба с рака и около сърдечносъдовите заболявания. /Източник: Дарик