Аделина Тодоровска е психолог в Института на МВР от 27 години. И до днес й е трудно да каже дали момичетата, или момчетата са по-агресивни. По-често наблюдава автоагресия в момичетата. Споделя, че момчетатата стават агресивни чрез различни форми на надмощие.

Тя ще запомни историята на Кристиян Петров от Перник с неговата изповед: „Той изглеждаше като един зрял човек, като възрастен човек, който знае кое е добро и кое е зло. Много парадоксално. Той смяташе, че той е инстанцията. Той беше решил правото, юридическата регулация в едно общество я беше решил в ума си”.

Това е историята на един тинейджър, осъден на 11 години затвор за убийството на своя приятел Кристин. Скарали се, докато играли на карти. Тогава Кристиян взима брадвичката и разфасова приятеля си. Даже запазва няколко части в хладилника. Останалите ги заравя. За миг оприличава своя приятел с чичо си. С мъжа, който поставя в инвалидна количка баща му след един удар с брадва.

„Това е типично за тези деца, че те не правят проверка на реалността. Те не се опитват да разберат дали това, което мислят, дали това, което чувстват е истината. И дали наистина е така. Те действат така, „късо съединително” тогава, когато чувството им за накърненост е засегнато”, посочва Тодоровска.

Според психолозите, накърнеността най-често се засяга в първите две години от човешкия живот. И за това е виновна майката – ако тя понася агресивността на детето, у него се създават предпоставките за емоционална стабилност, контрол над емоциите и преживяванията си.

„Всеки е виновен или пред родителите си, или пред децата си. Някак си не може, никой не е толкова съвършен, за да успее да избяга от тези два капана! Винаги, все в някой от тези капани ще попадне, за голямо съжаление”, отбелязва Теодора Димова./БЛИЦ