Търговците, които формират цените си недобросъвестно в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро, рискуват имуществени санкции в размер между 5000 и 1 млн. лева. Паралелно с това големите търговски вериги може да бъдат задължени да публикуват на интернет страниците си крайните продажни цени на всички предлагани стоки и услуги от голямата потребителска кошница на ежедневна база, вместо на седмична база, както се предвиждаше първоначално.

Това става известно от предложения за промени на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото, внесени между първо и второ четене от председателя на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, депутата от "ДПС-Ново начало" Йордан Цонев и Деница Николова от ГЕРБ-СДС. 

Според внесените предложения между първо и второ четене на законопроекта, който бе одобрен на първо гласуване от бюджетната комисия и Народното събрание през миналата седмица, глобите за недобросъвестно формиране на цените в периода от 8 август тази година до края на 2026 г. ще се определят както от продължителността и тежестта на нарушението, така и от оборота на съответния търговец.

За нарушители юридически лица и еднолични търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 5000 лева до 100 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 лева до 200 000 лева.

За предприятията с оборот над 50 млн. лева за предходната година санкцията може да бъде определена и като процент от оборота до 0,5 на сто, а при повторно извършване на същото нарушение може да достигне 1 на сто от оборота. При всички случаи обаче имуществената санкция не може да надхвърля 1 млн. лева, пише в предложението за изменение и допълнение.

Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, оборотът се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението.

В първоначалния вариант на Законопроекта за изменение на Закона за въвеждане на еврото имуществените санкции за юридически лица и еднолични търговци се изчисляваха единствено като процент от оборота, съответно 0,5 на сто и 1 на сто за първо и второ нарушение, без да има разделение на база стойност на оборота и без да има максимален праг на глобата.

Предложенията за изменение и допълнение, внесени между първо и второ четене, предвиждат още търговците на дребно с оборот над 10 млн. лева за предходната година да публикуват ежедневно до 7 часа сутринта на интернет страниците си в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, информация за крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки от голямата потребителска кошница. В първоначалния вариант на законопроекта се предвиждаше това да се случва веднъж седмично.

Публикуването на тази информация ще се извършва от методика, утвърдена от Комисията за защита на потребителите, която от своя страна ще създаде и поддържа публично достъпен интернет портал, където ежедневно ще се публикува информация за движението на цените въз основа на изнесените данни от страна на търговците.

Предложенията изменят и текста в законопроекта, който поставя изискването към търговците да не повишават цените недобросъвестно: "В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно. При изменение на цените те са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи документи, относно наличие на обективни икономически фактори по параграф 1, т.6 от допълнителните разпоредби". В първоначалния вариант на законопроекта текстът беше: "В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори".

За целите на новите поправки текстът в закона (параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби), който дефинира "обективни икономически фактори", претърпява пълна промяна, като се предвижда това да са "външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".

Поправките създават и дефиниция на "стоки от първа необходимост", сред които хляб, мляко, яйца, ток, вода и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание. При установяване на "рязко и значително" нарастване на цените на тези стоки, Министерският съвет (МС) може да предприеме временни мерки, като предостави анализ на въздействието, срок на действия и механизъм за отчетност, става известно от документа. 

Националната агенция за приходите и КЗП могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират искането писмено, предвиждат още внесените предложения между първо и второ четене. Предлага се и информацията, представляваща търговска, производствена или професионална тайна да се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита, като компетентните органи са длъжни да спазват установените изисквания за професионална тайна и да използват информацията единствено за целите на проверката.

Предвижда се още искане да не може да обхваща период преди 1 януари 2025 г., освен при данни без които проверката обективно не може да бъде извършена. В първоначалния вариант на промените определената дата бе 1 януари 2024 г.

Предложения за изменение и допълнение на законопроекта, внесени между първо и второ четене от Асен Василев от ПП-ДБ и група народни представители, предлагат отпадане на текста, който поставя забрана за недобросъвестно покачване на цените от страна на търговците. Предлага се още отпадане на текстовете, които дават правомощия на НАП и КЗП да изискват информация от търговците, новите размери на глобите и правомощията на МС да предприема временни мерки.

Предложение за изменение между първо и второ четене, внесено от Цончо Ганев от "Възраждане" и група народни представители, предвижда срок не по-малко от 5 работни дни, в които търговците да трябва да предоставят изисканата от контролните органи информация. Депутатите предлагат и МС да може да предприема временни мерки само след решение на Народното събрание.

В друго предложение, внесено отново от Цончо Ганев, съвместно с Георги Хрисимиров, се предлага напълно отпадане на члена в законопроекта, който дава правомощия на МС да предприема временни мерки.

Предложение, внесено от Севим Али от АПС и група народни представители, предлага отпадането на изискването търговците да посочват публично продажните цени на лекарствените продукти, тъй като аптеките по Закона за лекарствените продукти не са задължени да поддържат интернет страница. Търговията на дребно с лекарствени продукти е една от най-строго регулираните дейности, като търговците на дребно не могат да продават на цени, различни от установените в наредбата за регулиране на цените на лекарствените продукти, посочват от вносителите.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото, внесен от МС, ще бъде разглеждан на второ четене от Комисията по бюджет и финанси утре, сочи справка в сайта на парламента. Крайният срок за внасяне на предложения между първо и второ четене изтича днес.