Родители успяха да намерят дъщеря си, след като 7 години я смятаха за мъртва.  Детето е родено с толкова тежки увреждания, че по думите на родителите лекарите са ги посъветвали да го оставят, защото не могат да се грижат за него. Оказва се, че това дори не е единичен случай, предаде Нова Тв. Половината от семействата на децата в домовете за увреждания не са знаели живи ли са те, сочат данни на Агенцията за закрила на детето.Това е установено, след като агенцията преди 4 години започва да издирва родителите на всички близо 2000 деца в тези домове.Причината – в повечето родилни отделения родителите не са били консултирани от психолог и им е съобщавано, че детето им няма да живее дълго. Последствията от това са история като тази, която следва.Годината е 2003 г. В семейството на Цонка и Теньо от сливенското село Бяла, след три момчета, най-накрая се ражда момиченце. Самата Цонка едва оцелява, а за детето никой не дава шанс.„Дойде после докторката до мен и каза, че детето е много увредено. Спина бифида, хидроцефалия, пареза на червата, много! Очаквах, че даже докато съм там, ще стане нещо, те я сложиха в кувьоз, то беше мъничко – 2 кг и нещо. Имаш четири големи здрави момчета, гледай си децата, а тя надали ще оцелее, явно няма никакъв шанс”, спомня си Цонка Георгиева – майка на Теодора.Оказва се, че с подписа си майката и бащата на Теодора се отказват от родителски права. Месец по-късно те решават да потърсят момиченцето си.Няколко месеца след опитите да потърсят детето си Цонка и Теньо заминават за Гърция. В същото време Теодора е едва на 20 км от тях в Дом „Майка и дете”. И така седем години до 2010 г. Тогава стартира проект на държавната Агенция за закрила на детето да бъдат намерени родителите на всички близо 2000 деца с увреждания в домовете.„Данните показаха, че над 50% от родителите искат да поддържат връзка с децата си, но те не са знаели, че са живи”, разказва Цветелина Георгиева, експерт в ДАЗД.Междувременно родителите на Теодора получават писмо със следното съобщение:„Детето е вече голямо за Сливен и трябва да го преместят в Кермен”, разказва Цонка.Първото, което правят, е да отидат в Кермен. Именно там бащата вижда за първи път детето си. А майката за първи път го докосва.„Кръвта вода не става. Като го пое майка му, прегърна я, стиска я за врата и не я пуска, иначе не може да се мърда, ама ръцете си движеше… Прегърна майка си… Ще кажеш, че усеща, че му е майка…”, разказва бащата на Теодора Теньо Георгиев.„Веднага казаха с бащата, че ще го вземат, независимо колко е увредено”, обясни Събина Славова, директорка на дома в Кермен.Теодора е едно от 61 деца в домове за увреждания, които се връщат при истинските си родители. Но някои последици са необратими. Според специалисти един месец в дома забавя развитието на едно дете с няколко месеца.След като си я прибират у дома, започва операция след операция. Първата е за хидроцефалията. А от лекаря в болницата майката чува, че детето е прекалено слабо – на 8 години тежи 8 килограма.Но откакто е при родителите си, Теодора определено е повече от 8 килограма. Добре е и се е научила на много нови неща. Но нямат пари за лечение в Русия, което ще й помогне да проговори./БЛИЦАкушерката на Цонка – д-р Пашева, отрече да я е съветвала да остави детето си. Но категорично отказа да застане пред камерата ни. В същото време проверка на Агенцията за закрила на детето показа, че това е честа практика.