Показателите за "най-богатите страни" могат да бъдат подвеждащи. Нов индекс на просперитет - разглеждащ доходите, БВП и как богатството се превръща в качество на живот, социално сближаване и дългосрочно развитие - не поставя САЩ, Германия или Франция в челната десетка.

Европа доминира в световните класации за богатство, но какво всъщност означава да си "богата страна" зависи до голяма степен от това как се измерва  росперитетът и кой се възползва от него.

"Да бъдеш най-богатата страна в света не е просто да произвеждаш много", се казва в анализа на платформата за сравнение на финансови услуги HelloSafe. "То се измерва с това как това богатство конкретно се превръща в ежедневието на обикновения гражданин. През 2026 г. отговорът е Норвегия."

Групата твърди, че БВП на глава от населението сам по себе си може да изкриви сравненията, тъй като приема, че националното производство е равномерно разпределено между населението.

Ирландия илюстрира проблема. БВП на глава от населението е около 150 000 долара по покупателна способност, но голяма част от това се дължи на мултинационални компании като Apple, Google и Pfizer.

Разликата между производството и доходите на домакинствата се оценява на около 70 000 долара на човек.

Кои европейски страни ще бъдат най-богатите до 2030 г.?

Справяйки се с тези ограничения, "Индексът на просперитет" на HelloSafe класира повече от 50 страни, използвайки комбиниран резултат от 100.

Той се основава на данни от МВФ, Световната банка, ПРООН, Евростат и ОИСР, като обединява доходите, неравенството и по-широките социални показатели в единна мярка за просперитет.

На тази основа Европа доминира на върха на класацията, като петте най-богати страни са разположени в региона.

Малките страни се справят добре

Норвегия е начело в класацията, подкрепена от най-високия БНД (Брутен национален доход, общият доход, спечелен от хората и бизнеса на дадена страна, включително доход, спечелен в чужбина) в света и силно балансиран социален модел.

Ирландия е втора, с високи реални доходи въпреки завишения БВП. Люксембург е трети, като се измества от челната позиция за първи път, откакто индексът съставя класацията.

Според доклада, тези страни съчетават силни икономически резултати с едни от най-добрите социални показатели в световен мащаб.

Други страни с високи резултати включват Исландия, която е на пето място, подкрепена от силни показатели за човешко развитие и ниски нива на относителна бедност.

Сингапур, за разлика от нея, се класира високо по отношение на доходите, но е възпрепятстван от по-високо неравенство.

Извън Европа, Съединените щати са на 17-то място, което отразява икономическата сила, наред с високото неравенство и относителната бедност.

Франция е на 20-то място, точно зад Чехия, която се възползва от едно от най-равномерните разпределения на доходите в Европа и ниско ниво на относителна бедност.

В долния край на европейската таблица, страни като Италия, Испания и Естония се класират по-скромно, което отразява по-ниските нива на доходи и, в случая на Испания, по-високата относителна бедност.

Отвъд Европа, Сейшелските острови се нареждат на първо място в Африка, водени от най-високия БВП на глава от населението на континента, силните резултати за човешко развитие и относително ограниченото неравенство. Мавриций и Алжир следват.

В Латинска Америка Уругвай оглавява класацията за първи път, с най-висок БНД в региона, най-ниска бедност и най-равномерно разпределение на доходите. Чили и Панама са следващи.

В Азия Сингапур води, следван от Катар и Обединените арабски емирства.

Резултатите показват, че макар Европа да продължава да доминира в мерките за глобален просперитет, картината се променя значително, след като се вземат предвид неравенството и социалните последици. Данните показват, че това, което означава да си "богат", вече не се определя само от производството, а от това доколко широко се споделя това богатство. /Източник: Днес бг