Магистър-фармацевтите в страната все по-често се сблъскват със сериозни затруднения, свързани със сриващи се електронни системи, което води до забавяне или невъзможност за отпускане на предписаните лекарства. Пациенти с хронични заболявания, възрастни хора и деца често остават необслужени, въпреки че са преминали през лекарска консултация и разполагат с валидна електронна рецепта.

На този фон, Националната здравноосигурителна каса предлага нов механизъм за разходване на бюджета за напълно или частично заплащани лекарства за 2025 г. Инициативният комитет на магистър-фармацевтите (ИКМФ) представи своето становище по темата, подчертавайки, че аптеките остават недооценени като основно звено в процеса на осигуряване на достъп до лечение.

„Дейността на аптеките като най-достъпното лечебно заведение е подценена. В проекта не са предвидени справедливи средства за фармацевтичната консултация и реалното участие на аптеките в процеса. Аптеките не просто отпускат лекарства – те са мястото, където пациентите получават последна консултация, проследяване и съдействие," заяви Аделина Любенова, председател на ИКМФ.

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите изразява подкрепа към усилията на НЗОК за предвидимост в бюджета и контрол на разходите, но предлага конкретни допълнения: увеличение на таксата за дейност от 15% на 25% за безплатните лекарствени продукти; въвеждане на символична такса за пациента – като превенция срещу презапасяване и стимулиране на отговорно поведение; специално разглеждане на групи лекарства като тези за сърдечно-съдови и остри инфекциозни заболявания при деца, които изискват допълнителна грижа и комуникация.

ИКМФ напомня, че аптеките в страната не разполагат със собствен бюджет, а реално авансират средства, като изчакват до 45 дни за възстановяване от страна на НЗОК. Това затруднява особено малките и семейни аптеки в по-малки населени места.

„Не е възможно реална здравна политика да се изготвя без активното участие на аптеките и без анализ на техния капацитет и нужди. За да бъде ефективна, дигитализацията трябва да върви ръка за ръка с организационна устойчивост и адекватно остойностяване на участниците в системата," допълва Аделина Любенова.

ИКМФ посочва и международен пример – опитът на Обединеното кралство, където още през 2002 г. стартира амбициозна национална програма за дигитализация в NHS. Проектът е прекратен през 2011 г. заради липса на ангажираност от страна на медицинската общност, технически трудности и липса на гъвкавост спрямо реалните нужди на системата. Един от основните изводи в анализа на проекта е, че въвеждането на големи ИТ решения в здравеопазването не може да се случи без планирано поетапно изпълнение и консултиране с всички участници.

ИКМФ продължава активно да участва в разговорите по темата и очаква възможност за конструктивен диалог с НЗОК, Министерството на здравеопазването и всички заинтересовани страни.