Деца от малцинствата вече ще могат да учат в училище майчиния си език, ако пожелаят. Това ще става по 2 часа седмично под формата на СИП, ЗИП или факултативни форми. МОН вече е готов с учебни програми по езиците на най-големите общности - турски, ромски, арменски и иврит, съобщава "Марица".

И досега различни документи позволяваха принципно изучаването на майчин език в клас, но на практика нямаше инструменти, чрез които това да стане. Възможността е залегнала и в новия закон, в резултат на което се пристъпва към създаването на учебни програми по четирите езика с обхват 7 г. за всеки от тях. По този начин ще се гарантира единен подход и съизмеримост на знанията, обясни пред „Марица” зам.-министър Таня Михайлова. 

Тя уточни, че не е задължително майчиният език да се изучава от 1 клас. Затова програмите са за първа година и следващите 6. Така материалът може да започне да се преподава в който и да е клас. Структурирането му ще улесни учителите, категорична е Михайлова. 

Преподаватели от Пловдивския университет са писали програмата по турски, техни колеги от други вузове съставили по ромски и арменски, за иврит помогнал екипът на 134 СУ „Димчо Дебелянов” в София, където единствено у нас се преподава този език. 

Това са много специфични знания, призна Таня Михайлова. Програмите са обсъдени на среща в Пловдив, защото тук съществува многообразието на всички тези етнически общности и е постигната толерантност между тях. 

Изучаването на майчиния език в клас няма да е обвързано с получаване на сертификат за ниво A1, А2, B1, B2 и нагоре. Това е възможност, която даваме на тези общности да запазят своя език и култура, каза Михайлова. 

Тя не се ангажира с позиция доколко има интерес. Ако желаещите се окажат много, ще възникне проблем кой да преподава. Учителите по майчин език намаляват, в Кърджали например са се стопили от стотина до около 30, посочи зам.-министърът./ПИК