Около 40 000 са недвижимите културни ценности в България и държавата вече има план как да опази тези от тях, които са със статут на „световно значение“. Те стават приоритетни за властта, а съгласуването им вече ще включва и експертното мнение на ЮНЕСКО. Това е записано в постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата и методиката на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности, пише Телеграф 

В проекта на постановлението е предвидено по мотивирано предложение на директора на НИНКН министърът на културата да одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които в този период да се разработват от института. Определя се и тримесечен срок, в който Специализираният експертен съвет трябва да разгледа проекта-план на обекта от внасянето му в Министерството на културата. В постановлението се определят целите, териториалният обхват, режимите за опазване, стратегическата рамка, източниците на финансиране и организацията на управлението. НИНКН ще изготвя заданията за обекти със световно значение, за такива от Индикативната листа на България и за археологическите резервати. 

Обхват

Проектът допуска в плановете да бъдат включвани и територии извън охранителните зони, когато това е необходимо за опазването на културната ценност. Освен това се актуализира връзката между плановете за опазване и плановете за интегрирано развитие на общините.

Промените посочват реда за възлагане, обществено обсъждане и приемане на плановете, както и ролята на специализираните експертни съвети. Въвеждат се и преходни разпоредби за вече изготвени или текущи задания и планове, които ще трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания. От института коментират, че активността на собственици, концесионери и ползватели за разработването на планове за опазване и управление на културни ценности е изключително ниска, дори може да се каже, че липсва такава. Посоченият проблем обхваща и случаите на разработване на планове за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“.

Настоящата нормативна уредба не предоставя необходимата гъвкавост по отношение на структурата на плановете за опазване и управление, тъй като задължителната структура и съдържание на плановете за опазване и управление, въведена с действащата наредба, която е приложима за всички видове недвижими културни ценности и не е несъобразена с различните категории и класификации на недвижимите културни ценности. 

Състояние

Немалка част от тези културни ценности са в окаяно състояние, на други беше свален статутът, който ги пазеше и някои от тях вече са съборени. Опит за възстановяването на една от тях беше Двойната къща на бул. „Васил Левски“, която първо беше съборена, а след това беше вградена фасадата ѝ в новата постройка. Друг казус е къщата на Гешов на „Патриарх Евтимий“, която Столичната община се опитва да спаси от лапите на частния собственик, който искаше да строи хотел на нейно място.

Вижда се положителна тенденция да се възстановяват фасади, но все още този процес е на незадоволително ниво. По-голяма част от сградите - паметници на културата във Варна, са опасни, много вече са в историята въпреки статута им на ценности. Над 600 са те в морската столица, сочат данните на официалния регистър, поддържан от общината и Министерството на културата. Той включва стотици сгради, археологически обекти и ансамбли. Съществува и онлайн база данни за културното наследство на морската столица, в която са описани над 500 архитектурни обекта и около 20 археологически такива. По данни на местната власт над 100 сгради са силно занемарени, а за десетки са издавани предписания за аварийно укрепване. Причините най-често са частна собственост, много наследници, скъпи реставрации и сложни разрешителни процедури.

Разруха

Сред най-известните рушащи се сгради паметници на културата във Варна са бившата Софийска банка на ул. „Преслав“ 24, която е необитаема от години, а фасадата е силно занемарена и опасна за преминаване, като дори има растителност по скулптурите и покрива. 

Една от най-старите къщи, част от ансамбъла на стария център на Варна на главния бул. „Княз Борис I“, дълго време е изоставена и с риск от срутване. За още няколко подобни сгради по булеварда са издавани предписания за ремонт. Много от тях са от края на XIX и началото на XX век – периода, когато градът се превръща в европейски морски курорт. Тук влиза и домът на един от най-известните архитекти на Варна - Дабко Дабков на ул. „Мусала“ в идеалния център на града. Наскоро големи парчета от фасадата на къщата на общественика Иван Драсов – сграда архитектурен паметник на културата на централната варненска улица "Преслав" 51, паднаха върху автомобил и счупиха стъклото му. От години къщата е в трагично състояние, а заради опасността от падащи елементи от фасадата сградата беше обезопасена с козирка над тротоара. 70% от сградата е собственост на община Котел, която обяви, че има намерение да я реставрира. Останалата част е на юридическо лице.

До месец април трябва да е готов този проект, който след това ще бъде изпратен за доклад за съответствие в Министерство на културата и ще се търси финансиране за строително-ремонтните работи, заяви кметът на Котел Коста Каранашев.

В Русе 

Липса на пари бави ремонтите

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Общо 258 сгради в Русе са паметници на културата с национално или местно значение. Крайдунавският град е известен с уникалната си архитектура от края на XIX и началото на XX век. Самият централен площад „Свобода“ е групов паметник на културата от национално значение. Някои от сградите са в добро състояние, при други ремонтът не търпи отлагане. Скоро стана ясно, че цялата ламаринена обшивка на покрива на емблематичното Доходно здание трябва да се подмени, тъй като са се появили течове дори в помещението със силовите кабели и може да възникне пожар. Друг паметник на културата – сградата, в която се е помещавало първото застрахователно дружество в България, от години стои „опакована“ с пана, за да не пострада минувач от разпадащата се фасада. Липсата на пари и тромави процедури с наследниците са една от причините някои от тези сгради да не са в добро състояние.

Има, разбира се, и положителни примери. Зданието на бившата банка „Братя Симеонови“, в което сега се помещава банка ДСК, е архитектурен паметник на културата от национално значение и е в много добро състояние. Вече не са малко и случаите, когато по-състоятелни русенци купуват стари занемарени сгради и ги ремонтират. Така например сградата на някогашната Земеделска каса бе купена от „Еконт“ за реализиране на социалната програма на фирмата. Сега там е настанен Дворецът на децата.

Във Велико Търново

Църкви на Колю Фичето тънат в руини

Иван Първанов

Църкви на Колю Фичето тънат в руини и са обречени на бавно саморазрушаване. Търново е градът с най-много религиозни храмове, сътворени от възрожденския майстор строител. Някои от тях и днес все още са действащи. Две от църквите му обаче са на път да бъдат унищожени безвъзвратно. И двете се намират в старата част на В. Търново на 50 метра една от друга. 
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена през 1872 г. и е един от шедьоврите на Фичето. След земетресението от 1913 г. за разлика от други църкви „Св. св. Константин и Елена“ оцелява, което показва здравината на строежа на Колю Фичето. През 1923 г. с помощта на дарения на търновци тя е възстановена. В годините на соца църквата е занемарена, като е имало предложение тя да се използва за концертна зала. През 1988 г. е изготвен план за реставрацията й, като църквата е опакована с желязно скеле.

Идването на демокрацията обаче осуетява тези намерения и в продължение на повече от 13 години тя остава така с ръждясалото метално скеле. През 2011 г. то е махнато и е извършен частичен спасителен ремонт на покрива. Средства за основен ремонт обаче няма. От двете страни на входа на църквата са погребани известни търновци, като една от гробниците е на един от синовете на Колю Фичето, а другата на търговеца Хаджи Николи Минчоолу, чиято собственост е бил известният Хан на Хаджи Николи на Самоводската чаршия.
На 50 метра от „Св. св. Константин и Елена“ зеят руините на друга църква на Фичето - „Св. Спас“. За разлика от първата църква, която все още съществува, от „Св. Спас“ днес са останали само част от стените. От години тя е превърната в змиярник и място за облекчаване на физиологичните нужди.  

Безумни ремонти заличават автентичността им

Владимир Симеонов

Липсва държавна политика и най-вече финансови средства за запазване на архитектурните паметници на културата с национално значение. Другата причина да губят статута си такива обекти са ремонтите, които променят тяхната автентичност. Много е трудно на собствениците на паметници на културата да преодолеят всички административни пречки, за да стигнат до разрешение да реставрират и запазят вида на сградите. Строителните разрешения се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник, категоричен е благоевградският архитект Костадин Сандев.

В повечето случаи става въпрос за ново строителство, нарушаване на средата, на мащаба, на автентичността на постройката. В някои църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви. „Това е недопустимо. Правят се масово аварийни ремонти, които съсипват всичко. Вкарват се стоманобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век - дървените покриви, каменните плочи - тикли, приспособяват се постройките за гости - механи, спални, бани”, твърди архитект Сандев. Най-лошото е, че съсипаните културни обекти губят своя статут. Това се случи с църквата „Свети Димитър“ в благоевградското село Марулево, която е на над 165 години. Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, пък преди години поставиха алуминиева дограма на прозорците. Закичиха сградата и със сателитна чиния.