Исторически ниските нива на река Дунав са резултат не толкова от времето в България, колкото от продължителното засушаване в Западна и Централна Европа, обясни климатологът Симеон Матев в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

По думите му въпреки че у нас зимата е била снежна, а през пролетта валежите са били над нормата, това не е достатъчно, за да повиши нивото на реката. Причината е, че Дунав се подхранва основно от валежите и притоците в Алпийския регион и Централна Европа, където още от миналата година количеството на валежите е под нормата.

„Още от края на май в тези райони се редуват горещи вълни, без да бъдат последвани от обичайните интензивни валежи. Превалява краткотрайно и на малко места, а това не е достатъчно, за да захрани реката“, посочи Матев.

Според него екстремно ниските нива на Дунав вече не са изключение, а все по-често явление. Той припомни, че подобни ситуации е имало през 1947 и 1985 година, но след началото на XXI век те значително зачестяват.

„Ако преди подобни случаи са били два-три за век, то след 2000 година вече имаме пет. Това е едно от проявленията на климатичните промени и се превръща в новото нормално“, предупреди климатологът.

По прогнозите му критично ниските нива на реката ще се запазят поне още месец, а вероятно и месец и половина. Причината е, че до края на август не се очакват достатъчно значителни валежи в горното и средното течение на Дунав. Дори когато атмосферната циркулация се промени и започнат повече валежи, ще е необходимо време водните количества да достигнат до българския участък на реката.

От брега край Белене ръководителят на програма „Води“ към WWF Стоян Михов показа мащаба на проблема. Той разказа, че се намира буквално на дъното на един от ръкавите на Дунав, където над 80% от коритото вече е пресъхнало.

По думите му екосистемата е подложена на огромен стрес заради съчетанието от рекордно ниски води и високи температури. Михов посочи, че по пресъхналото дъно има хиляди мъртви миди на квадратен метър, които започват бързо да се разлагат и това ще се отрази на цялата речна екосистема. Той допълни, че през цялата година нивото на Дунав е било толкова ниско, че реката не е успяла да залее влажните зони и крайречните територии, които са жизненоважни за биоразнообразието.

Проф. Емил Бурназки от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН отбеляза, че човешката дейност също може да оказва влияние върху водните количества, тъй като държавите по течението на Дунав предприемат мерки за управление и използване на собствените си водни ресурси в условията на суша.

Той подчерта, че страните по поречието работят съвместно по международни програми за управление на водите, включително по проекти, насочени към координирано управление на язовири и водоеми с цел ограничаване на риска както от наводнения, така и от засушаване.

Според участниците в разговора ниските нива на Дунав вече не са еднократно явление, а тенденция, която ще изисква все по-тясно международно сътрудничество и дългосрочни мерки за адаптация към променящия се климат.

Източник: btvnovinite.bg