Паметта за баща ми остава много ярка, но предимно сред неговите връстници. Малко по-младото поколение за съжаление не го познава. Това заяви пред "Телеграф" синът на армейския генерал Добри Джуров - Спартак. Миналият месец беше отбелязана 100-годишнината на министъра на отбраната по времето на Тодор Живков.

"Баща ми си беше войник по душа. Целият си живот беше отдал на развитието на армията, усъвършенстване на системата за управление на армията, на системата за взаимодействие на видовете въоръжени сили в България.  Той беше харизматична личност. Хората много го уважаваха", разказва той.

"Баща ми се е опъвал много на Тодор Живков. Не като караници и кавги, а просто като различни виждания. Но винаги е проявявал голямо уважение към Живков. С огромно уважение се отнасяше към него, но си отстояваше вижданията. Голяма заслуга на баща ми е това, че той не допусна във възродителния процес да участва армията.

"Той има пряко участие в свалянето на Живков. Първоначално са имали двамата разговори, доста преди 10 ноември. След това вече има и разговори в по-широк кръг - Петър Младенов, Димитър Станишев и други. При тях въпросът е стоял за подмяна на ръководството, която да стане по най-лекия начин. Не преврат, не промяна на системата. Демократизация и перестройка - да, но не смяна на строя. Но така се получи - в историята не винаги всичко може да се предвиди. Баща ми винаги е отстоявал позицията, че задачата на армията е да защитава държавата от външни фактори. Много се спекулира с онази реплика - "да дойдат танковете". Но дойдоха ли - не. И да му бяха заповядали, пак нямаше да дойдат", пояснява още Спартак Джуров.