Държавата инвестира огромен финансов ресурс в подготовка на учители, които образователната система не може да поеме. Освен това голямото количество студенти по педагогика не означава достатъчно качествени преподаватели в училищата. Това показва анализ на Петко Иванов от "Заедно в час", който е изследвал данните за приетите студенти по педагогика в университетите, предава СЕГА.

Данните от рейтинговата система на университетите показват, че през 2024 г. педагогика учат 16 448 студенти (колкото са и през 2025 г.), а педагогика на обучението по - 8462 души. Или общо над 25 000 студенти, записани в специалности за учители. При около 180 хиляди студенти у нас това означава, че всеки 7-и студент учи за учител. Всяка година от висшите училища излизат около 7000 души с учителска правоспособност. А в образователната система има общо 90 хил. учители.

"На практика системата произвежда 4 пъти повече учители, отколкото има места", коментира Петко Иванов. Той изтъква няколко тенденции от последните години - на увеличен интерес към учителската професия, на ръст на учителските заплати, както и на държавни стимули за студентите в педагогически специалности - като намалени такси, увеличен прием, включване в защитените специалности. "Университетите получават държавно финансиране и разкриват нови специалности. За 10 години специалностите в направленията педагогика и учител по... са се увеличили от 265 до 389, почти 50% ръст", посочва той.

Според него преди 15 г. наистина е имало сериозен недостиг на учители, но сега е има пренасищане с кандидат-учители - в градовете, където има големи университети, често има над 100 кандидата за една учителска позиция. По думите му тази тенденция се е виждала още преди 5 г., а сега пазарът е още по-пренаситен - последните 4 випуска са още по-големи и от всички студенти 14% учат за учител. Освен това разпределението по предмети не е равномерно. "Почти няма студенти математици и ИТ, които искат да станат учители, а в същото време за начални учители и други специалности има много повече хора от реалната нужда", казва той. Резултатът е, че държавата инвестира огромен финансов ресурс в подготовка на кадри, които образователната система не може да поеме. Частният и другите публични сектори нямат нужда от хиляди филолози, начални учители и историци. Така, тези средства и усилия на практика се пропиляват - за сметка на данъкоплатеца.

Вторият проблем е, че голямото количество не решава проблема с качеството. "Откриването на стотици специалности и разширяването на приема в тези специалности карат университетите да занижат критериите си за прием, за да запълнят местата. Университетите имат мотивация да приемат максимално много студенти по педагогика, за да вземат финансиране, а големият интерес кара много хора да се пробват.

Резултатът е, че няма цедка на входа и всеки, който е взел матурата с 3, може да отиде да се запише и да учи за учител без изпит. Често с ниска или дори без студентска такса", казва Иванов. По думите му би следвало при големия брой завършващи млади студенти училищата да са пълни с млади учители, но реалността е друга. 

"Делът на учителите под 45 години е на практика непроменен за последните 10 години (33% през 2014 г. срещу 35% през 2024 г.). Голяма част от тези 7000 души с придобита учителска правоспособност не влизат в училище, а тези, които влизат, не се задържат. Масовият и лесен вход в университетите не привлича топ студенти, а точно обратното. Не добре подготвени и с грешни нагласи - влизайки в училище младите студенти разбират, че да си учител не е лесна работа и бързо отпадат от системата", казва той.