"Всеки, който си сложи на ръката или закачи на дрехите си мартеница за здраве и късмет, трябва да знае, че от този момент (съзнателно или несъзнателно) той се е отрекъл от Бога, тоест от Православната вяра и Църква и не може да участва в нейните св. Тайни. Църквата смята, че не можем да вярваме едновременно в Бог и в един светец.

Вярата и суеверието нямат нищо общо, както Бог няма нищо общо с дявола. И не можем да служим на двама господари, ще служим или на Бога, или на дявола - така че нека всеки сам избира на кого да служи. И всяко друго суеверие, противно на православната вяра, не е от Бога". Това проповядва Охридската православна църква, за което сигнализираха пред Lupa.bg българи, живеещи в Северна Македония. 

Според църквата на нашите съседи носенето на мартеници е суеверен, магически и  демоничен обичай, защото хората вярват, че мартеницата, след като се сложи на първи март, не трябва да се сваля до идването на пролетта и пристигането на лястовиците или щъркелите и докато цъфне първото дърво.

"След това, според същото погрешно вярване, трябва да ги закачат на дърво и да си пожелаят здраве и щастие, с известна вяра, че желанията им ще се сбъднат. Преждевременното сваляне на белите и червените конци се счита за нещастие и затова хората го пазят със страх", твърдят скопските владики.

"Този догматичен подход обаче не пречи целенасочено да се налага на северномакедонци да палят дъбови клонки за Коледа, въпреки че е далече от чистото християнство, но за сметка на това е сръбска традиция, поради което се обявява за Богуугодно. Нямаше и проблем, когато се твърдеше, че мартеницата не била българска, а македонска традиция от времето на Александър Велики. Но тази фалшификация не успя да се утвърди в Скопие и мартениците останаха български символ, а дъбовите клонки - сръбски. Мартениците в Македония имат дълбоки традиции, те са отразени в сборника на братя Миладинови. Въпреки това не се признават за български. Освен това северномакедонската църква клейми всеки, който види с мартеница на ръката", коментира пред Lupa.bg историкът доц. Спас Ташев. /Източник: Lupa.bg