31 години изминаха от разстрела на 2-годишния Александър Весков заради изказване на баща му Ванчо за дискриминацията на българите в Скопие. Детето е убито с ловна пушка пред дома му, а виновните за неговата смърт до ден-днешен не са разкрити, пише Lupa.bg

През лятото на 1992 г. Ванчо Весков от Скопие дава интервю за софийския вестник „Македония“, в което казва, че „се преследват тези, които се чувстват българи във Вардарска Македония. Република Македония трябва да признае тези българи, които живеят на нейна територия“. Веднага след това изказване започва полицейският тормоз над Ванчо Весков, а по-късно на 15 септември 1992 г. при неизяснени до днес обстоятелства е убит с ловна пушка пред къщата му неговият двегодишен син Александър Весков. След този случай покрусеният баща заявява, че е очаквал този инцидент да се случи с него. Полицията не е открила убиеца и тъй като преследването на Ванчо Весков от органите на МВР продължава, той е принуден да напусне Скопие и заедно със семейството си се установява в Нова Зеландия.

Трагедията обаче не спира дотук. След изказването на Ванчо Весков загадъчна смърт достига и друг българин, свързан с този случай. На 13 ноември 1996 г. в кладенец в собствения му имот в Скопие е намерен трупът на Герасим Делевски, който е баща на журналиста, взел интервюто от Ванчо Весков. Редица факти сочат, че той първо е бил убит и след това е хвърлен в кладенеца.

Подозренията се засилват от това, че медицинските органи в Скопие отказват да направят аутопсия и да издадат заключение. Близки на семейството упорито твърдят, че Герасим Делевски е убит с цел да се сплаши неговия син. Тези предположения се основават и на отказа на полицията да направи разследване на случая.

По това време в днешна Северна Македония са извършени и други убийства, например на служителите на МВР Йордан Миялковски и Миле Милевски, които се опитват да пресекат сръбското влияние в структурите за сигурност в Скопие. Особено брутално е смъртта на журналиста от Македонската телевизия и член на редколегията на списание „Глас“ Любчо Анастасовски от пробългарското крило на ВМРО-ДПМНЕ. Той е намерен обесен в неговия апартамент. Според редица анализатори, тези убийства са дело на възобновената сръбска терористична организация „Църна рука“, сред основната дейност на която винаги е било преследването на българите в Македония.

"Системните репресии върху лицата със съхранено българско самосъзнание са остатък от югославската епоха и са сред основните причини днес те да търсят подкрепа от български и европейски институции. България просто е гарант за реализирането на тези искания", коментира пред Lupa.bg историкът Спас Ташев.

"С отказа на Скопие да се съгласи на контрол при изпълнението на исканията на македонските българи се създава впечатление, че властта край Вардар се опитва да задейства таен план за поредното заобикаляне на призивите за спазване на техните човешки права. Което е сръбска политика, идентична с тази, провеждана днес срещу българите в Западните покрайнини", допълва историкът.