Слави Трифонов крие болезнената си чувствителност зад суров нрав. Безкрайното му мрънкане и повишаване на тон са прокудили не един и двама  от екипа на вечерното шоу. Не е тайна, че Дългия обича да унижава хората, както пред камерите, така и зад тях, научи HotArena.

Причините за тираничн ото поведение на Слави се таят дълбоко в детството му, а самият той признава, че комплексите и терзанията му, които го преследват и до днес, са като извадени от трактат по психоанализа на Зигмунд Фройд. Именно в най-ранните му детски години се зародили неговите мании и фобии, които го тормозят в продължение на 50 години.

"Обичам страшно много родителите си Здравка и Тодор, много съм им благодарен, но не обичам детството си. Просто не обичах себе си. Сега също не се обичам много, но по друг начин и заради други неща”, изповяда се преди години в мемоарите си шоуменът.

Дългия бил едва на 5 годинки, когато учителките в детската градина забелязали, че е музикален. На тържество в предучилищната група малкият Слави изпял забавната песен „Разболя се кака Гана  от ТКЗС-то” и се превърнал в истинска сензация.

И в града, и на село, Слави нямал приятели. До 8-и клас бил самотен  отличник. „Вкъщи господстваше майка ми Здравка. Здрав селски морал, здрава ръка, здрави разбирания. На петиците не се гледаше с добро око. Само шестици. И аз, и сестра ми бяхме  отличници. В най-ранна възраст станах  отряден председател. Това влоши нещата до немай къде. Пряко последствие: като се делят на футбол, нали на два  отбора, мен последен ме деляха. Често ме побийваха. Аз опитвах също да се бия, но кой да ми обясни, че когато изпитват някого и той не знае, а ти вдигаш ръка, защ ото знаеш, ставаш - най-меко казано - несимпатичен на останалите? Това нямаше кой да ми го обясни. До 8 клас. В седми клас, точно преди музикалната гимназия ми излезе една пъпка на носа. Това беше венецът на историята. Бях приел, че съм тъпак, че няма да имам приятели, че ставам само за учене, че съм  отряден председател, че ми се подиграват, че не ме вземат да ритам с тях, но пъпката на носа постави нещата на мястото им окончателно. Точно тогава влязох в музикалн ото училище - там не ме познаваха, надявах се да ме приемат, такъв кльощав, смотан,  отряден председател. За беда характеристиката ми вървеше заедно с мен. Веднага ме предложиха за комсомолски секретар и, разбира се, ме направиха. Имах чувството, че кошмарът  от първите седем класа ще се повтори, но все се надявах, че нещо може да се промени, че ще имам приятели, че и аз като другите... И както се надявах, една сутрин се появи тази пъпка”, спомня си Дългия.

За съучениците му той бил поредният странен дългуч. Точно, когато Трифонов решил, че нещата най-накрая се подреждат, класната му го предложила за комсомолски секретар.

„Казах си: хайде, пак се започва! Всичко  отначало! Като в кошмар. Нямах с кого да споделям, освен със сестра ми, но тя какво да направи? Да ми махне пъпката?! Една година мина в безвремие. Снишавах се, затиснат от страха, че всичко ще се повтори. Траех си, четях книги и се занимавах със себе си. И с пъпката. Имах дни, когато толкова не се харесвах, че ако можех, щях да счупя всички огледала на света, само и само да не показват това кокалесто нещо с пъпката на носа, наречено Станислав Тодоров Трифонов. Имах чувств ото, че бездомните кучета не ме харесват”, признава днес Слави.

Още първият му сблъсък с любовта белязало  отношението му към жените. Слави бил предаден от първото момиче, по което хлътнал. По ирония на съдбата по-нататък всяка една  от неговите големи любови ще го изоставя. Първата му любов била мома-плевенчанка, която гостувала на баба си в Долни Дъбник. В същ ото градче 14-годишният Слави ходел на риба с приятели. Днес той я нарича Елена-предателката.

„Много се влюбих в тая Еленка. Виех като вълк срещу луната... Идеше ми да пукна. Странно - тази Еленка откликна. Съгласи се да се качи с мен на язовира. При палатките. Пихме ром, целувахме се, до нещо по-сериозно не стигнахме по причина, че винаги, когато настъпеше сакралният момент, аз до такава степен бях сигурен, че на мен това не може да ми се случи, че... Абе - голям комплекс... Един ден имахме среща, за ходим на кино и тя не дойде. Чаках, чаках... Така и не дойде”, споделя Слави.