- Г-н Делчев, познавахте ли Ивайло Калушев?

- Контактите ми с него са отпреди повече от 30 години. Говорим за началото на 90-те години на миналия век. Като хора, които сме се занимавали с близки неща и сме имали близки интереси, съм се интересувал от това какво и как прави до времето, преди да замине за Мексико. Знаех, че се подготвя да отиде там, че организира експедиция. Иначе аз освен че съм спелеолог, също съм организирал и приключенски лагери, летни лагери с деца, на които с мои приятели сме ги учили как се разпъва палатка, как се живее сред природата, правили сме въжени съоръжения. Организирал съм лагери за децата от еврейската общност, от която съм самият аз, както в България, така и в балтийските държави и Унгария. В Унгария лагерът е много голям и идват деца от еврейската общност от цял свят.

- Кога за последно видяхте или чухте нещо за Калушев дори задочно през общи познати, преди да разберете, че е сред издирваните по случая „Петрохан“?

- О-о-о, това е много назад във времето и със сигурност е някъде в периода, преди да замине за Мексико. Без да съм сигурен, но не мисля, че съм го виждал от края на 90-те насам, нито пък съм чувал нещо за него преди този случай. Бях разбрал, че с него е това дете, което беше открито мъртво в кемпера. Все още избягвам да споменавам името му, но го познавам от бебе и съм наистина потресен от всичко това. Аз самият имам три деца, при това на неговата и близка до неговата възраст.

Познавам също сестрата и брата на 15-годишното момче, което е било дадено за отглеждане при Калушев. Знам, че по подобен начин той се е грижил и за още едно дете от еврейската общност в България. Наистина като родител не разбирам как може да се постъпи така. Дори да си разочарован и даже отвратен от образователната система, или ако щете от цялата ни обществена система, не е редно да оставиш детето си да расте по този начин. За мен децата трябва да посещават градини, училища, да ходят на медицински прегледи и да имат своя социален живот, какъвто всяко дете трябва да води. В крайна сметка всички трябва да носим и някаква отговорност, включително и тази да плащаме данъци. Да даваме шанс и на децата да растат така, че да се впишат в обществото и сами да изберат с какво ще се занимават и ще допринасят за него.

- Да, но бащата на момчето обяви пред медиите, че е спокоен за него, знаейки с кого е?

- Вярвам, че Яни каза това с цел да не пречи на разследването.

- Пред Нова тв вие коментирахте, че Калушев е странял от общността на спелеолозите, как може да го обясните?

- Изследването на пещерите е колективно занимание. Занимание, в което се събират много хора. Пещерите са трудни за изследване, не са за сам човек, не е скала да се катери.... Сам не можеш да разпънеш 2000 метра въже за 1000 метра пропаст, да правиш биваци, да се подготвиш да прекараш дни в една пещера, където ще правиш изследвания. Ние сме организирани в клубове, но между тези клубове не е водещо да има съревнование, а по-скоро сътрудничество. При тях това нещо не съществуваше – те винаги ходеха сами. Говоря за техния клуб „Екстрем“, в който освен Калушев имаше още 5-6 момчета. На нас ни беше странно това уединение от тяхна страна, при положение че си беше традиция още от първите хора планинари, които ни завещаха това нещо като традиция – да се събираме и в проникването на пещерите, и в изучаването им и да си помагаме.

Както казваше Петър Берон, пещерите са единствената възможност да се правят географски открития в днешно време. Защото има хиляди неизследвани тунели и все още пещерите крият места, където никога не е стъпвал човешки крак. Когато правиш някакви открития, логичен стремеж е да ги споделиш. При тях това нещо липсваше. Даже изучаваха една интересна пещера в района на Боснек – Врелото. Твърдяха, че са открили много интересни неща там, но криеха от цялата пещерна общественост откритията, които са направили.

- На каква възраст са най-малките деца, които участват в тези приключенски лагери?

- От 10-11-12 години нагоре. Все пак трябва да има някакво ниво на самостоятелност, защото животът сред природата има своите предизвикателства. Разбира се, случвало ми се е приятели да ме помолят да взема и по-малки деца. Знаете, че не е лесно да намираме смислени и интересни занимания през лятото. Това обаче е различно от това да оставиш на някого детето си той да го отглежда и възпитава извън училищната среда. Пак казвам, аз това не го разбирам. За всички е хубаво да скитат на открито, да се гмуркат, да се катерят, да пътуват на различни места, но все пак идва и темата за отговорността. При Ивайло Калушев нещата бяха доста по-различни, по доста по-различен начин се провеждаха техните лагери.

За мен, откровено, е плашеща неговата Facebook страница на училището, което той създаде през 1992/93 г. Там има послания, които не са ми ОК като човек, като баща, като гражданин. Страшна ми е страницата. Като родител не бих си пуснал детето в такава среда. Всеки лагер има начало и край. Какъвто и да е лагер – приключенски, пионерски, скаутски... Тук говорим за създаването на една общност от деца, за която е неясно какви мечти и стремежи ще имат, когато се развият до някаква степен. Лагер без край, който е далеч от общоприетия социум, не съществува, това е нещо различно.

- Как в общността на спелеолозите коментирате случая „Петрохан“ помежду си?

- Вижте, определено има разделение. Аз обаче съм вероятно единственият, който застава пред вас и открито говори и споделя мнението си. Някои ме заклеймяват за това и твърдят, че нямам право, други ме поздравяват. Разделението е на крайности - като минус и плюс. Някои не вярват, че може да става дума за самоубийство, други приемат версиите на МВР. Аз съм сред тях. Доверявам се на чутото и не търся конспирации.

- Знаехте ли за увлечението на Калушев по източните религии и има ли други с такъв интерес към будизма сред спелеолозите?

- Сред нас има хора от всякакви религии. Всяка религия е хубава и проповядва хубави неща. Разбира се, когато не говорим за някои крайности и радикални проявления, каквито се наблюдават при мюсюлманите, но в минали времена ги е имало и в християнството, и в юдеизма. Сред спелеолозите има и атеисти, със сигурност има и други, които симпатизират на будизма.

- На няколко пъти се коментира, че групата около Ивайло Калушев е била много добре екипирана. Всички ли разполагате с такава екипировка или може да се каже, че неговата е по-скъпа?

- Не мисля. Нашата екипировка отговаря на определени стандарти. Не е като при колите да има по-луксозни и по-масови марки. Всички разполагаме с такава екипировка, като нейната основна цел е да гарантира безопасност. Кемперът също не е кой знае каква особена екстра. Това е естествено продължение на живота на палатки. Имам доста приятели, които имат кемпери. Този сателитен телефон и големите антени не знам за какво е трябвало да се използват.

Аз с телефона, по който говорим в момента, мога да се свържа с когото си искам и не използвам друго. Всички телефони вече имат GPS. Не знам дали нещо е трябвало да се демонстрира с тези антени и сателитния телефон. Аз лично имам роднини и в Израел и с тях също без проблеми се свързвам с мобилния си телефон и не се е налагало да използвам други средства за комуникация.

- Какви са традиционните спонсори на вашите експедиции?

- Като дете мама и тати. След това работим, за да си осигурим парите. Организирането на различни лагери, изграждането на въжени паркове, промишления алпинизъм, поставянето на топлоизолация... Всички сме се занимавали и с такива неща. Нашата дейност няма как да привлича големи спонсори, които да си правят реклама. Не може в пещерата да опънем транспарант както на футболните мачове. Дори Боян Петров, светла му памет, с когото се познавах, нямаше кой знае какви спонсори. Може би някои производители на протеинови барчета или нещо подобно биха проявили интерес.

- А практика ли е да притежавате и оръжие?

- В никакъв случай. Има различни хора, вероятно някои имат регистрирано оръжие, но не може да се говори за такава практика в нашата общност. Ние пазим пещерите и природата като цяло, но не с оръжие. Случвало се е да открием подводна река, в която никога не е стъпвал човешки крак, и да се натъкнем на найлонова торбичка или автомобилна гума, попаднали в нея от някое нерегламентирано сметище.

- На какво ниво взаимодействате с държавата?

- Аз самият съм участвал в проекта „Натура 2000“. Участвах в проследяването на прилепните местообитания. Покойният алпинист Боян Петров беше ръководител и проследявахме горски и пещерни прилепи. Това бе мониторинг на този защитен вид и съответно извършихме доклад за състоянието на тази популация и въобще на прилепите. Друг пример са спасителните акции след земетресенията в Турция. Спелеолозите редовно откликваме при бедствени ситуации и помагаме в трудно достъпни места. За организации като тази на Калушев не мога да коментирам.

ТОВА Е ТОЙ:

• Завършил е бакалаварски степени по археология и специалност „Медицинска сестра“ към ФОЗ – МУ София
• Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт в Пловдивския университет 
• Баща на три деца, пещерняк
• Доброволец в Аварийно спасяване
• Медицински брат в интензивното отделение на СБАЛДБ „Иван Митев“ и Детска кардио-реанимация на НКБ
• Участвал е в редица спасителни и хуманитарни акции
• Работи с наркозависими към Розовата къща
• Номиниран за Човек на годината

Интервю на "Телеграф"