На фона на все още високата инфлация и недостига на работна ръка заплатите в страната продължават да се покачват с двуцифрени темпове, но очаквано ръстът леко се забавя след достигнатите по-рано рекорди. Средното брутно възнаграждение се е увеличило с малко над 13% за последната година и достига 1957 лв. през второто тримесечие на 2023 г., а в столицата е значително по-високо - 2700 лв., показват данни на НСИ. Със значителна преднина традиционно са заплатите в IT сферата, където средното ниво вече надхвърля 4700 лв. А с най-голям ръст, над 22%, са заплатите в енергетиката.

Двигател на общото увеличение както и през предходните периоди остава бизнес секторът, където възнагражденията растат с 14%, докато тези в публичния се движат малко по-бавно и увеличават с 10%. Като стойност обаче заплатите в частните компании имат минимална преднина (под 20 лв.) в сравнение със средното ниво в държавния сектор.

През голяма част от миналата година ръстът на заплатите изоставаше от този на цените на потребителските стоки, което на практика изяждаше тяхната покупателна способност. В края на 2022 г. обаче тенденцията се обърна. Според последните данни увеличението на заплатите сега изпреварва инфлацията, която през второто тримесечие беше около 10%. Това важи за повечето сектори, но има и изключения като добивна промишленост, държавно управление, финанси, образование (там обаче скоро ще влезе в сила увеличение с 15% на учителските заплати със задна дата - от 1.01.2023 г., и тенденцията също ще се обърне - бел.ред.), и "други дейности", където ръстът е между 6 и 10% и не успява да догони цените. Първенци по ръст пък са секторите енергетика, строителство и транспорт.

Силният ръст на възнагражденията обаче има опасност да задържи инфлацията висока за по-дълго, тъй като разходите за труд обикновено се отразяват и на крайната цена на стоките и услугите.

Инфлацията и гладът за кадри движат повишението

Основната причина за продължаващото бързо покачване на заплатите е натискът да се компенсират нарастващите разходи за живот. Не по-малко съществен фактор обаче е и прегряващият пазар на труда. На фона на исторически ниските нива на безработица фирмите от всички сектори изтъкват недостига на служители като едно от основните затруднения пред дейността им, което ги кара да предлагат по-конкурентно заплащане.

На практика високото покачване на годишна основа по-скоро отразява натрупания ръст през предходните периоди. Миналата година само на тримесечна база средната заплата два пъти скочи с по близо 8%. В сравнение с януари-март повишението сега е 4%, а само отделни сектори като строителство, хотелиерство и ресторантьорство и енергетика успяват да достигнат толкова висок ръст от около 7-8%. Тези резултати донякъде са в синхрон с очакванията за постепенно охлаждане на ръста на заплатите тази година.

Минималната заплата трябва да стане 930 - 940 лв. от догодина

Според приетия в началото на годината механизъм за определяне на минималната заплата, долният праг на възнагражденията в страната трябва да достигне около 930 - 940 лв. от началото на 2024 г. Това би било ръст около 20% в сравнение със сегашното най-ниско ниво от 780 лв. По закон минималната заплата за всяка следващата година трябва да бъде определена до 1 септември като 50% от средната брутна заплата за период, обхващащ втората половина на предходната година и първата на настоящата. Така данните за второто тримесечие допълват последното липсващо парче от пъзела. Крайната сума обаче ще зависи от известно прецизиране дали към числото за последното тримесечие влизат и годишните бонуси, както и от това дали синдикатите и работодателските организации, които не останаха съвсем доволни от приемането на механизма, все пак ще имат думата при крайното решение.

Сравнения

Според разбивката по сектори най-високи остават заплатите в сферата на информационните и комуникационните технологии, като средно надхвърлят 4700 лв. След като претърпяха доста рязко повишение напоследък, вероятно благодарение на добрите резултати на енергийните дружества миналата година, възнагражденията в сектор енергетика вече са вторите най-високи и достигат около 3060 лв., като задминават тези на финансисти и застрахователи. Топ 5 се допълва от добивната промишленост, както и направлението професионални дейности и научни изследвания.

Както обикновено столицата е единствената област, където средната заплата е по-висока от тази в страната, с което изкривява общата картина. Ако в София възнагражденията средно доближават 2700 лв., в останалата част на страната сумата е малко над 1500 лв. Това се дължи на концентрацията на икономическа активност в столицата, което през последните десетилетия разшири ножицата между нея и останалата част на страната.

Все пак най-бързо през второто тримесечие растат заплатите в Русе, Търговище и Пазарджик - с по 15-16%. Почти в застой в сравнение с останалите области обаче са Габрово и Силистра с ръст от 4-6% и доста под нивото на инфлация.: Източник: capital.bg