Картината "Стадо говеда" не е нарочно окачена за срещата Радев-Плевнелиев, пише "24 часа". Платното краси от 5 години президентския кабинет.

Дори специалистите от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян са в шок - няма такива крави в природата, каквито са изобразени на картината на пловдивския майстор Златю Бояджиев “Стадо говеда”.

Въпросната творба, датирана от 1967 година, влезе в новинарските емисии, защото на нейния фон се проведе първата среща на настоящия президент Росен Плевнелиев и наследника му ген. Румен Радев. А на нея има двама пастири, които водят стадото.

Мнозина заподозряха умисъл в избора на интериора, но от президентството са категорични - няма никакви намеци, внезапни подмени на платната и втори план! Тази картина е избрана още преди 5 години, когато влиза четвъртият обитател на кабинета. Под нея е стоял и премиерът Бойко Борисов. Там Плевнелиев е давал интервюта. Тя е от колекцията на Националната художествена галерия и заедно с още няколко платна на известни български художници е предоставена за президентството, а договорът е сключен през 2011 г. Навсякъде големи музеи дават знакови творби в институции.

Все пак специалистите, дори изненадани от окраската на говедата, рисувани от големия български художник, приемат, че това е сиво искърско говедо - много разпространена преди 50 години у нас древна българска порода. Сега е почти изчезнала - наброяват се не повече от 1500 глави и май скоро ще остане само в картините.

Много е вероятно Златю наистина да е рисувал тази порода, макар и пречупена през погледа му на творец и странно “оцветена”, защото е била най-разпространена в Пловдивско. По-късно той е използвал фигурите на овчарите от това платно и в други свои работи.

Около президента Плевнелиев по време на неговия мандат има още няколко картини. Това са “Бачково”, пак от Златю Бояджиев, “Добруджа” и “Тракия” на Дечко Узунов, “Мома от с. Герман” на Васил Стоилов, портретите на Христо Ботев и Васил Левски, рисувани от Никола Михайлов. ( Наред с Цено Тодоров това е един от най-видните български портретисти. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и др. - б.а.)

Всички те са собственост на НХГ (макар президентството да има и собствена колекция), предоставени за временно ползване и надлежно застраховани. Освен това са почистени, добре рамкинари, пазени от вредни влияния.Златю Бояджиев е един от най-скъпите и търсени български художници. Негови картини са в сбирките на най-големите колекционери и на най-богатите българи.

Картината видимо е от втория период на Златю Бояджиев - от 1951 нататък. След прекаран тежък инсулт той започва да рисува с лявата ръка и стилът му се променя в посока на гротесковата образност. На въпросното платно има стадо с кльощави крави, а най-отпред са двама говедари. Единият е с гега в лявата ръка, а другият - с торба през рамо.

“Дядо се радваше като дете, когато похвалеха картините му, и често подаряваше - спомня си Цена - внучката на Златю Бояджиев. Тя носи името на баба си, която за нея е била светица. Голямата Цена с безкрайното търпение и грижи успява да върне художника от гроба след получения масиран инсулт и да му осигури още години живот. “Преди заболяването той бил много емоционален, пеел, говорел високо. Имал един порок - цигарите. Отказал ги, като един ден просто хвърлил пакета в Марица. Когато се посъвзел от инсулта, поискал да рисува, но дясната му ръка останала неподвижна.

Опитал се да прорисува с лявата. Първата скица направил с помощта на жена си - баба ми - тя му движела ръката по листа. И той нарисувал майка си...” Да не си изпуска и губи молива, художникът го връзвал с връзка за обувки, закопчана с безопасна игла за ревера. Цена е запомнила дядо си като човек, пълен с луда енергия. Ставал преди всички вкъщи и веднага намирал работа на “поспаланковците”. Веднъж обърнали целия град да го търсят, а чак на другия ден им се обадили от Бургас. Бай Златю отишъл там да рисува нестинари.

Неговото творчество се дели на два периода - преди и след удара. Докато картините от първия критиците сравняват с тия на Брьогел, то от втория - рисуваните с лявата ръка, напомнят фантазния свят на Ван Гог. И са едни от най-скъпите на артпазара. Цена често сънува дядо си. След като той ѝ се яви, винаги ѝ се случва нещо добро.

Президентството е като изложбен салон за отбрана публика, в който има около 30-ина от най-забележителните платна в колекцията на Националната галерия. Сред тях са великолепните “Старият Пловдив” на Цанко Лавренов, “Зима” на Никола Танев. В Гербовата зала са най-мащабните формати - “Сватба” на Владимир Димитров - Майстора, “Цар Симеон” на Димитър Гюдженов, “Отец Паисий” на Иван Мърквичка.

Националната галерия е предоставила още платна на Александър Стаменов, Никола Петров, Василка Монева, Йордан Кацамунски, Христо Йончев, Едмон Демирджиян, Емил Стойчев, Александър Петров, Кирил Петров, Атанас Яранов, Иван Димов, Борис Ненов.

Вицепрезидентът Маргарита Попова е заложила на натюрморти, пейзажи и картини с цветя. В нейния кабинет са “Барокова Алафранга” на Димитър Киров, “Цветя букет” на Ненко Балкански, “Натюрморт с дюли” на Иван Ненов, “Натюрморт” на Бенчо Обрешков, “Планински пейзаж на Сирак Скитник, “Пролет” на Христо Тодоров и “Цветя - бели вази” на Никифор Цонев.