Очакванията на хората за пенсиите, които ще взимат на старини, са свързани с много страхове и съмнения. Само 55,7% от българите са съгласни с твърдението, че колкото повече осигуровки внася човек докато работи, толкова по-голяма пенсия ще получава, пише "Труд".

Останалите или не са съгласни с това (29,6%) или не могат да преценят (14,7%). Това показва анкета, направена по поръчка на Националната агенция за приходи, за нагласите на хората към плащането на данъци. Освен това само 51% от хората са посочили, че биха се осигурявали върху по-високи доходи, ако знаят, че и личната им пенсия ще бъде по-голяма. В анкетата обаче няма уточняващ въпрос защо това е така.

48% от българите са осигурени на минималния праг за съответното работно място. Само 41,9% са осигурени над този праг, а останалите или не знаят или дори са под него. Над 19% от анкетираните са заявили, че ще прехвърлят парите си от частен пенсионен фонд в НОИ, а други 37% не знаят дали ще го направят. Основната причина за прехвърлянето е, че НОИ е по-сигурен от частните фондове (73% от желаещите да прехвърлят парите си). Но освен това повече от половината от тях смятат, че така ще получават по-голяма пенсия.

Най-голям е делът на посочилите, че най-често укривани са данъците от наеми (59,3% от анкетираните) и ДДС (44%). Любопитно е, че на въпроса израз на какво е съвестното плащане на данъците, най-много са отговорили - на морал (38%). През 2019 г. значително нараства делът на хората, които смятат, че съвестното плащане на налозите е заради страх от наказание (29%), а намалява делът на тези, които смятат, че това е отговорност към собственото бъдеще (13%). Само 57,3% са убедени, че колкото повече хора плащат съвестно задълженията си, толкова по-качествено държавата ще изпълнява ангажиментите си към гражданите. Основното нещо, което според хората трябва да се промени, за да започнат повече граждани да плащат налозите си, е по-голяма прозрачност в разпределението на разходите на хазната (45% от анкетираните).

За 38,4% е важно да бъдат повишени качеството и количеството на предлаганите срещу данъците услуги, а 36% искат по-голяма справедливост при разпределението на парите в хазната. Намалението на налозите остава чак на четвърто място (35,5% от анкетираните), като много хора са дали повече от един отговор. Средно по 3320 лв. за втора пенсия имат българите в частните пенсионни фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор. Разбира се, хората, които сега започват първата си работа, имат минимални суми по личната си сметка в универсалните пенсионни фондове. А хората, които са пред пенсия имат повече средства.

При хората между 15 и 19 г. натрупаните средства в универсалните пенсионни фондове са средно 132 лв. Но дори и при тези на възраст 55-59 г. средният размер на средствата за втора пенсия никак не е голям - близо 4100 лв. Тази сума е достатъчна човек да взима пенсия от 340 лв. в продължение на една година. Мъжете имат малко повече средства от жените за старини, показват данните на КФН. Средната натрупана сума в универсалните фондове от мъжете е 3476 лв., а от жените - 3154 лв. Причината за това е разликата в заплащането на мъжете и жените. Заради малките суми за старини, които имат хората в личните си сметки в универсалните фондове, много се осигуряват и в доброволни пенсионни фондове.

Доброволни вноски за старини правят 643 хил. души. Като средно на месец те правят вноска за трета пенсия от 72 лв. Над 53,7 хил. души са прехвърлили средствата си за старини, които са натрупани по личните им сметки, от един частен пенсионен фонд в друг през първото тримесечие на годината, показват данни на Комисията за финансов надзор. Те намаляват с 3,9% спрямо последното тримесечие на 2019 г. През първото тримесечие хората, променили участието си в универсалните пенсионни фондове са 49 583, а в професионалните - 3 674. Най-малко хора са променили участието си в доброволните пенсионни фондове - само 512. Общата сума на прехвърлените средства от осигурените граждани от един в друг пенсионен фонд през тримесечието е 184,4 млн. лв. От тях 166,5 млн. лв. са прехвърлени между различни универсални фондове, 16,5 млн. лв. между професионални, а 1,4 млн. лв. между доброволни фондове. Общият размер на прехвърлените средства намалява с 9% спрямо последното тримесечие на миналата година.

Повечето хора биха искали да получават заплатите си само по банкова карта. 67,5% от участниците в изследването по поръчка на НАП са отговорили, че подкрепят идеята фирмите да превеждат заплатите само по банков път. Любопитно е и одобрението на хората към институциите в страната. На първо място с 52,8% одобрение от гражданите е Българската православна църква. На следващите места с много близък резултат са НОИ (49,5%) и НАП (48,9%). За сравнение дейността на Народното събрание е одобрена само от 20,5% от анкетираните. За преобладаващия брой от хората (71,3%) рискът от укриване на данъци е неоправдано висок, а други 17,6% не знаят дали е така. Само 11,1% смята, че рискът от укриване на данъци или осигуровки си заслужава./БЛИЦ