Миналата година беше най-горещата в историята, океаните кипяха, ледниците се топяха с тревожни темпове и учените се опитваха да разберат защо точно това се случва.

Те знаят, че необичайната жега е била подхранвана от редица фактори, предимно от замърсяването на планетата, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, и от естествения климатичен модел "Ел Ниньо". Но само те не обясняват необичайно бързото покачване на температурата.

Сега ново проучване, публикувано в четвъртък в списание Science, твърди, че е идентифицирало липсващата част от пъзела: облаците.

По-конкретно, според изследването бързият скок на затоплянето е бил подсилен от недостига на ниско разположени облаци над океаните - констатации, които могат да имат тревожни последици за бъдещото затопляне.

Казано на прост език, по-малкото ярки и ниски облаци означават, че планетата е „потъмняла“, което ѝ позволява да поглъща повече слънчева светлина, казва Хелге Гьослинг, автор на доклада и физик по климата в института „Алфред Вегенер“ в Германия.

Това явление се нарича „албедо“ и се отнася до способността на повърхностите да отразяват слънчевата енергия обратно в Космоса.

Според доклада албедото на Земята намалява от 70-те години на миналия век насам, което се дължи отчасти на топенето на светлия сняг и морския лед, като се разкриват по-тъмни земи и води, които поглъщат повече слънчева енергия и нагряват планетата.

Ниските облаци също допринасят за този ефект, тъй като отразяват слънчевата светлина.

Учените проучиха сателитните данни на НАСА, метеорологичните данни и климатичните модели и установиха, че намаляването на ниските облаци е довело до рекордно ниски стойности на албедото на планетата през миналата година. Проучването установи, че в райони, включващи части от Северния Атлантически океан, спадът е особено значителен.

Миналата година се вписва в продължилия десетилетие спад на ниската облачност, каза Гьослинг пред CNN.

Това, което проучването все още не може да обясни със сигурност, е защо това се случва.

„Това е толкова сложно явление, което е трудно да се разплете“, казва Гьослинг.

Той смята, че това вероятно е резултат от комбинация от фактори. Първият е намаляването на замърсяването от корабоплаването, дължащо се на разпоредби, насочени към намаляване на вредните серни емисии в индустрията. Макар това да е било победа за човешкото здраве, този вид замърсяване е спомагало и за охлаждането на планетата чрез изсветляване на облаците.

Възможно е да са допринесли и естествените климатични колебания, включително промяната на океанските модели. Но Гьослинг посочва и трети, по-тревожен фактор: самото глобално затопляне.

Ниските облаци са склонни да се развиват в хладни и влажни долни слоеве на атмосферата. Със затоплянето на повърхността на планетата те могат да изтънеят или да се разпръснат напълно, което създава сложна обратна връзка, при която ниските облаци изчезват поради глобалното затопляне, а изчезването им води до по-нататъшно затопляне.

Ако това се случва, прогнозите за бъдещото затопляне може да са подценени и „трябва да очакваме доста интензивно затопляне в бъдеще“, казва Гьослинг.

Марк Залинка, атмосферен учен от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“, който не е участвал в проучването, заяви, че „фактът, че облаците играят ключова роля в историята, е логичен, тъй като те по същество действат като слънцезащитен крем на Земята“.

Малките промени в облачната покривка могат „драстично да променят албедото на Земята“, каза той пред CNN.

Тапио Шнайдер, климатолог от Калифорнийския технологичен институт, заяви, че тревожната последица от изследването е, че ако глобалното затопляне е отговорно за значителна част от промяната на облачната покривка, „може да станем свидетели на по-силно глобално затопляне, отколкото се предвиждаше досега“.

"Облаците може да изглеждат прости, дори земни, но те са безкрайно сложни и учените все още са далеч от това да разгадаят поведението им. Те са едно от най-големите главоболия в науката за климата", казва Гьослинг.

Но да се разбере как облаците ще реагират на глобалното затопляне е от ключово значение, казва Залкина. /Източник: Вести.бг