"Ситуацията в Европа и не само, по отношение на енергетиката е сложна. Не съм специалист по енергетика, разбирам от финанси и икономика, но в енергетиката има все по-малко икономика, а все повече геополитика, идеология. Така, че много трудни и предсказуеми са сривовете в енергийния сектор глобално. Китай вече въведе режим на електрическата енергия в няколко големи провинции, мерки има и в други азиатски страни. Дали сме на прага на световна енергийна криза, това ще се реши в следващите седмици, но ситуацията в глобален план е сложна. Още по-сложна е в ЕС. Голяма част от европейските домакинства са газифицирани, голяма част от бизнеса работи с газ. Така, че не само петролът, но и газът оказва съществено влияние върху стабилността на енергийните доставки в ЕС". Това каза в предаването на БНР "Неделя 150" проф. Даниела Бобева. Тя бе министър на търговията в служебното правителството на Стефан Софиянски и вицепремиер в кабинета на Пламен Орешарски.

Според нея, средата отвън е доста неблагоприятна и за съжаление перспективата за бързо излизане от тази ситуация е сложна.

"Няма едно мнение, според мен, когато станат по-ясни взаимоотношенията между Русия и Европа по отношение на газовите доставки, принципите върху които те са залегнали, е възможно този проблем да се разреши в краткосрочен план, но във всички случаи цената на газа ще расте", каза Бобева. 

"Ако се абстрахираме от кризата с газа, нещата щяха да се развиват пак по посока на инфлация, но нямаше да има шок върху цените, произлязъл от проблема с газа. Трайно след ковид кризата първата и втората вълна започна едно динамично възстановяване на световната икономика, нарасналото търсене на енегоносители повиши цените, първо се започна с металите и след това премина към енергоносителите. Но това не изглеждаше толкова шоково, възкникнаха проблеми пак от Китай за съжаление, свързани с прекъсване на доставките, заради проблеми с пристанищата, т.е. имаме доста съпътстващи неблагоприятни стечения на обстоятелствата.

Или инфлацията се движи както от проблемите с енергетиката и това излезе наскоро през септември, така и с фундаменталните фактори, свързани с възстновяването, но според мен един от трите най-големи стълбове на инфлацията, които ще я движат и през следващите месеци, това са прекалено големите финансови потоци, които държавите за сметка на дългове изсипаха върху домакинствата и корпоративния сектор и това няма кака да не се отрази върху една дълга инфлация", каза Бобева и допълни: "Така че дебатът е дали временна е тази инфлация и дали е дългосрочна. Това зависи от мерките - колкото си по-щедър в тези мерки, толкова по-дълга и голяма ще е инфлацията. Така поне теорията казва".

Бившият вицепремиер напомни също, че всяко нещо си има цена в икономиката. "Не съм видяла наскоро някакви сериозни макроикономически оценки нито от БНБ, нито от Министерство на финансите за ефекта на приложените миналата година мерки, колкото и скромни да бяха те. С изключение приноса към заетостта, ние не отчитахме като безработни един голям брой хора върху самата икономика, не съм видяла сериозни разчети за това.

Проблемът за България е не само в мерките, които бяха приложени, това бяха мерки за повишаване на доходите преди началото на кризата и стремежа да се доближат доходите ни до средноевропейските, което не съответстваше на повишаването на производителността на труда и това води до инфлация. Но тази инфлация, която се очерта за България от началото на годината едва ли може да уплаши българските домакинства, ако гледаме макронещата. Значи 3,00-3,5% годишна инфлация това се счита като нормална в икономическия смисъл. Но ако влезем в дейталите, ефектите на тази инфлация върху домакинствата и бизнеса, тогава вече нещата стават различни.

Кризата не е еднаква за всички, всичко зависи от това какви стоки потребяваш. Несериозно е да се гледа инфлацията общо, а по групи стоки. Мен ме това, което ме притеснява и ме прибавя към групата на тези, които считат, че инфлацията ще продължава да се покачва са растежът на цените на производител или ако може би не е популистки да се говори така, но считам, че бизнесът ще бъде много по-засегнат, отколкото домакинствата, поне на първия етап на този шок инфлационен, който сега се очертава и комбинацията на коронавируса с енергийните проблелми.

Имаме покачване в добивната индустрия с 14%, нещо като производствена инфлация 14%, при металите 44%, което някои казват - ами те ще печелят повече, защото цените се вдигат, но то и разходите им се увеличават. Така, че моята прогноза е, че инфлацията ще продължи, дори в добрия сценарии набързо да се разберат за газа, ние ще продължим един доста висок стимул за инфлация. Тя не е висока като гледаш макроикономическата стабилност и стабилността на икономиката като цяло. Обаче над 4-5% нещо, което вече е много вероятно да се случи, тъй като ще отчете и сегашния шок с енергията, това вече е доста сериозно. Ще се окаже, че голяма част от фирмите в България няма да могат също да си плащат сметките и това са много важни сектори - например текстила", каза екс министърът на търговията.

Фирмите имат нужда от подкрепа сега, а не след пет месеца. Европейската комисия насърчи държавите членки да променят данъчните ставки и акцизи за горива, това е една мярка, която не може служебно правителство да прави. По този начин политиците са поставени пред едно много сериозно изпитание, защото ако не се състави правителство и то максимално бързо с работещ ефективно парламент по тези проблеми, ние наистина можем да пострадаме доста. Имаме нужда от работещ парламент", обясни още проф. Бобева.

"Дали можеше да се предотврати тази инфлация, ако бяха направени реформи в енергетиката или икономиката - ние загубихме една година, а тази година беше много ценна за реформи. И ние ще плащаме сега дълги години затова, че пропуснахме една година вместо да правим реформи. 

Ние изнасяме сега някакви рекордни количества ток за нашия регион, а ние държим крана или контакта на региона, 35% от пазара от износа на ток в региона, Западните Балкани държим ние. Ами можем ли ние да забраним износа на ток, не можем, ние ще съсипем тези икономики съседните с всички геополитически проблеми". 

Колкото до проблема с управляващият директор на МВФ г-жа Кристалина Георгиева, която бе обвинена, че е лобирала в полза на интересите на Китай, Даниела Бобева каза:

Да, Китай, и не само той, те добиха икономическа сила и те искат повече да се чува техния глас в тези международни финансови институции. Така, че  те вътрешно непрекъснато са подложени под справедливи до голяма степен искания, икономически да бъдат по-важни. И тъй като това не се случва, защото реформите и във фонда и в банката протичат много трудно, затова те започнаха да си правят нови международни финансови институции, в които вече те да имат повече глас.

Така, че позицията на Кристалина Георгиева и на всички, които са в ръководството, между другото президентът на Световната банка, аз не разбирам защо след като към него бяха насочени основните критики, че той е стартирал инициативата да се ревизира позицията на Китай в показателя, към него нямаше никакви обвинения, но към Кристалина имаше, очевидно, защото е ръководител на МВФ. Кристалина, когато беше ръководител в Световната банка, рейтингът на България падна, т.е. тя по никакъв начин не облагодетелства държавите, напротив. Дори г-жа Георгиева да си подаде оставката, това няма да реши вътрешните проблеми, освен ако няма повече разум и баланс в тези институции", каза още Даниела Бобева./Източнк: Lupa.bg