Всеки трети българин има високо кръвно, но 80% оценяват здравния си статус като „добър“ или „сравнително добър“.  Обезпокоителна е пасивността на голяма част от хората към профилактичните прегледи.

Това са част от изводите в Националното изследване на факторите на риска за здравето сред населението в България, проведено през 2020 г. Обхванати са 3182 лица на възраст 20-65+ години, избрани на случаен принцип от 28-те области в страната. Използвано е стандартизирано индивидуално интервю на основата на въпросници на СЗО.

Какво показват данните в доклада към изследването

Всеки осми българин на възраст над 20 г. има висок холестерол, а всеки пети е с гастрит или язва.

За повишена кръвна захар съобщават 9% от изследваните, по-засегнати са жените (10.5%) срещу 7,4% от мъжете. При тях високите нива на кръвна захар се установяват и в по-ранна възраст.

Всеки десети българин съобщава за повишени нива на кръвната глюкоза в последната година преди да бъде предмет на проучването, при всеки осми те са установени преди 4-5 години, а при половината са с над 7-годишна давност.

С бронхиална астма е диагностициран всеки дванадесети участник в проучването (според Европейското здравно интервю – 2.2%). Най-често за такива оплаквания съобщават хората на възраст 20-44 години. При всеки седми заболяването е установено в период от 1-2 години преди интервюто, а при повече от половината лица (57.5%) диагнозата е с давност над 7 години.

 За сравнение в рамките на ЕС наличие на астма докладват най-често жителите на Финландия (9.4%) при средноевропейско равнище 5.7%.

Сравнително нисък е относителният дял на лицата с други заболявания - ревматизъм/артрит, хроничен бронхит/емфизем, сърдечна недостатъчност, стенокардия и прекаран инфаркт на миокарда.

В изследването са включени и въпроси, свързани с употребата на медикаменти. Според резултатите преобладава употребата на витамини и минерали (47.7%), следвана от антихипертензивни (за лечението на сърдечносъдови болести) медикаменти (42.2%), против кашлица (41.5%), аналгетици (против главоболие – над 1/3 от запитаните) и успокоителни (10.8%).

Проучването показва ниски нива на интерес към профилактичните прегледи. Едва 17% от мъжете са били на профилактичен преглед на простатната жлеза, при това по-голямата част от тях са на възраст над 55 години. Близо една четвърт от запитаните твърдят, че са изследвали простатата си преди една или повече години. 61% от всички анкетирани никога не са предприемали подобна стъпка. Пасивността при мъжете се задържа до 55-тата година, след която проявяват по-голяма активност, предава "Офнюз".

Жените заявяват по-голям интерес към профилактичните прегледи. Почти половината от анкетираните съобщават за посещение при акушер-гинеколог. Средно 5% сред най-младите (до 24 г.) не са търсили или ползвали подобен вид медицински услуги.

В изследвания период цитонамазка е взета на 35.9%, а преди една и повече години – на 50% от запитаните. 17%, от жените между 20-24 г. никога не са правили подобно изследване.

Според доклада мамолог са посетили 29% от анкетираните жени. Преди 1 до 3 години такъв специалист е потърсила всяка пета, а преди повече от 3 години – почти всяка четвърта жена. Над 1/4 (26.4%), предимно по-младите жени на възраст от 20 до 34 години, докладват, че никога не са се консултирали с мамолог.

23.1% от анкетираните, като сред тях преобладават мъжете от по-младите възрастови групи, заявяват, че не са се обърнали нито веднъж към общопрактикуващ лекар или специалист през изследвания период.

Вероятните причини за подобно поведение са занижена грижа за личното здраве, конкуриращи се лични и/или професионални приоритети, недоверие в системата, отрицателно отношение към профилактиката, бариери по отношение на достъпа до здравни услуги (липса на време, географска отдалеченост, финансови съображения и т.н.), а конкретно за изследваната 2020 година – и наложените с оглед пандемичната обстановка мерки, затрудняващи нормалната амбулаторна дейност.

През анализирания период, обхващащ 12-те месеца преди интервюто (2019 г.), 13.9% от анкетираните съобщават, че са били хоспитализирани, като всеки осми – от 1 до 2 пъти, а 1.4% - 3 и повече пъти. Честотата на хоспитализациите е в зависимост от възрастта на изследваните лица, нараствайки паралелно.

Отсъствие от работа или неспособност да изпълняват ежедневните си задължения по медицински причини в годината непосредствено преди интервюто декларират 1/3 от анкетираните (36.1% жени и 29.2% мъже). До 10 дни не е бил в кондиция да извършва служебните си ангажименти всеки пети анкетиран, от 11 до 20 дни – 6%, а над 20 дни – 5%.

Това е третото национално проучване на факторите на риска за здравето в България в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, след проведените през 2007 г. и 2014 г., и е публикувано в специално издание на Българско списание за обществено здраве на НЦОЗА.