Американският президент Доналд Тръмп днес засили натиска върху Русия да сложи край на войната в Украйна, като обяви, че дава на Москва нов краен срок от 10 до 12 дни, за да постигне напредък в тази насока.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви днес, че ще съкрати 50-дневния срок, който даде на Русия, за да сложи тя край на войната в Украйна и каза, че е разочарован от руския президент Владимир Путин.

"Разочарован съм от президента Путин", каза Тръмп преди срещата си с британския премиер Киър Стармър в Шотландия. "Ще съкратя тези 50 дни, които му дадох", добави Тръмп.

Изказването бе излъчено по "Фокс нюз".

Тръмп припомни, че няколко пъти е преговарял с Путин, но тогава руският президент "започва да изстрелва ракети по някой град, като Киев например", и убива много хора.

"Разочарован съм от президента Путин, много съм разочарован от него. Ще съкратя 50-те дни, които му дадох, до по-малък брой, защото мисля, че вече знам какво ще се случи", каза Тръмп.

На 14 юли Тръмп заяви, че Съединените щати ще наложат мита на Русия и търговските ѝ партньори, ако Москва не сключи споразумение за прекратяване на действията. Той заплаши със "строги мита", ако няма споразумение в рамките на 50 дни.

Дадените от Тръмп 50-те дни обаче към днешна дата бяха вече 35.

Малко по-късно Тръмп заяви, че ще съкрати срока до 10-12 дни от днес. "Ще поставя нов краен срок от около десет или дванадесет дни, започвайки от днес. Няма смисъл да чакаме. Искам да бъда почтен, но просто не виждаме никакъв напредък", заяви президентът на САЩ.

Вчера САЩ и ЕС сключиха търговско споразумение, като един от елементите в него е ангажиментът на ЕС да увеличи покупките си на американски петрол и газ. Това включва спиране (или драстично намаляване) на покупките на енергия от Русия.

В същото време САЩ водят преговори и с Китай, като те със сигурност ще включват и Русия, ролята на Пекин за войната.

В случай че Путин откаже да прекрати войната, Тръмп заплашва да наложи 100% мита срещу онези държави, които ще купуват руски енергийни ресурси. Следователно много държави ще бъдат поставени пред избора между това да продължават да купуват нефт и газ от Русия и да загубят достъп до американския пазар или да запазят този достъп, но да се откажат да купуват руски енергийни източници.

Потенциално това би могло да нанесе огромен удар върху руската икономика, като радикално намали износа (дори ако се вземе предвид възможността за заобикаляне на санкциите). Русия ще се окаже в ситуация на почти пълна международна икономическа изолация - подобно на Ирак в края на епохата на Саддам Хюсеин или Югославия от 1992 г. до 2000 г.

В Русия и дори на Запад са широко разпространени скептични оценки за перспективите на подобни санкции. Смята се, че Тръмп няма да посмее да ги наложи поради опасения от нов кръг на търговска война и повишаване на цените на петрола. Въпреки това вероятността за въвеждане на 100% мита не е нулева. Особено с оглед на обявените планове за увеличаване на доставките на американски енергоносители за ЕС чрез изтласкване на руския петрол и газ от пазара. А поддържането на ниски цени ще бъде възможно чрез увеличаване на производството както в САЩ, така и в други страни производителки на петрол. По този начин изместването на руските енергоносители ще доведе до рязко увеличаване на приходите на техните конкуренти от други държави.

Само една страна - Китай - може да наруши този сценарий и да накара САЩ да се откажат от налагането на вторични санкции. Ако Пекин недвусмислено заяви, че при всички случаи ще продължи да купува руски енергоносители, и в отговор на налагането на 100 % мита от страна на САЩ ще наложи подобни мита върху американските стоки, Вашингтон с голяма степен на вероятност ще се откаже от идеята за вторични санкции, за да не предизвика нов кръг на глобална търговска война. Нещо повече, много други държави може да заемат същата позиция след Китай, което би било тежко геополитическо поражение за САЩ.

Ако Китай даде ясно да се разбере, че ще се подчини на вторичните санкции на САЩ и спре да купува руски петрол и газ, Кремъл ще бъде изправен пред три възможности.

Първият е да се съгласи на прекратяване на огъня. Може би като се опита да спазари повече отстъпки от САЩ в замяна.

Вторият е да продължи войната във фактическа изолация, като в същото време съкрати социалните, инфраструктурните и други невоенни разходи с перспективата за тежка криза в икономиката в една дълга война на изтощение.

Третият е да се приемат вторичните санкции на САЩ като обявяване на война и да се стигне до ултиматум със заплаха за ядрен удар срещу САЩ, ако санкциите не бъдат отменени.

Междувременно днес министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви: "Русия е сама на бойното поле в борбата срещу Запада. През Първата световна война, през Втората световна война имахме съюзници. Сега нямаме съюзници на бойното поле. Затова трябва да разчитаме на себе си. Не трябва да допускаме нито слабост, нито отпуснатост", заяви Лавров.