Около 360 милиона души, имащи право на глас, гласуваха за 720 нови членове на Европейския парламент. Избирателната активност е 51%, което е съвсем малко повече от тази през 2019-та година.

Първите прогнози за изборите показват, че дясноцентристката Европейска народна партия увеличава мнозинството си. Крайнодесните партии отбелязват успехи в Италия, Австрия и Германия, докато либералните и зелените партии отстъпват. 

Австрийската партия на свободата се нарежда на първо място и бележи ръст от над осем процента. В Германия християндемократите водят, но "Алтернатива за Германия" печели второто място.

Най-голямо сътресение предизвикват изборните резултати във Франция. Президентът Еманюел Макрон разпусна френския парламент и свика предсрочни избори на 30-ти юни, след като неговият алианс претърпя голямо поражение от крайната десница. "Националният сбор" на Марин льо Пен е първа с над 30 процента, два пъти повече от партията на Макрон. 

"Във Франция представителите на крайно десните партии събират близо 40% от всички гласове. За мен, който винаги съм смятал, че Европа е единна, силна, независима и добра за Франция, това е ситуация, с която не мога да се примиря. Възходът на националистите, на демагозите, е опасност за нашата нация, но и за нашата Европа, за мястото на Франция в Европа и в света", заяви фрнският премиер Еманюел Макрон. 

По-късно стана ясно, че в Германия, Франция, Италия, Холандия ЕНП е безспорен победител и заедно със Социалистите и с Либералите надминават 361 гласа, което им позволява да имат мнозинство в Европарламента.

98 са евродепутатите без принадлеждност към определено политическо семейство – те са трета политическа сила. Може би там ще влязат евродепутати от Германската крайна десница. За европейските столици това беше едно политическо земетресение.

Губещите на тези избори са Зелените. Това определя и приоритетите на ЕП в следващите пет години. Очевидно отбраната и миграцията ще са основните теми за Европарламента. /Източник: Нова телевизия