Учени от САЩ са разработили нови антитела, които могат да блокират вируса на Епщайн-Бар (EBV) и да предотвратят заразяването на имунни клетки. При експерименти с генетично модифицирани мишки едно от антителата е показало способност да предпазва от инфекция.

Вирусът на Епщайн-Бар е сред най-разпространените вируси в света. Смята се, че около 95% от възрастните са инфектирани с него. При повечето хора заразяването не предизвиква сериозни симптоми, но вирусът остава в организма за цял живот.

EBV е известен най-вече като причинител на инфекциозната мононуклеоза, но е свързван и с някои видове рак, множествена склероза и други заболявания.

Екип от Центъра за изследване на рака „Фред Хътчинсън“ и Вашингтонския университет е насочил вниманието си към два белтъка на повърхността на вируса – gp350 и gp42. Те играят важна роля при проникването на EBV в B-клетките – вид бели кръвни клетки, които са част от имунната система.

Учените са разработили общо 10 нови антитела – две срещу gp350 и осем срещу gp42. В последвалите експерименти едно от тях е показало особено добър защитен ефект при мишки с модифицирана имунна система, която наподобява човешката.

Защо откритието е важно

Една от особеностите на EBV е, че той може да се свързва с широк спектър от B-клетки. Това от години затруднява учените при търсенето на специфични човешки антитела, които могат да блокират вируса.

„Откриването на човешки антитела, които блокират вируса на Епщайн-Бар и не му позволяват да заразява имунните ни клетки, беше особено трудно“, обяснява биохимикът Андрю Макгуайър.

Изследователите са използвали мишки, способни да произвеждат генетично човешки антитела. Така те са успели да стимулират специфичен имунен отговор и да изолират антитела, насочени към вируса.

Според учените подходът може да бъде полезен не само при EBV, но и при разработването на антитела срещу други вируси и патогени.

Възможно приложение при трансплантации

Една от потенциалните области за приложение на новите антитела са пациентите, които са претърпели трансплантация на орган или костен мозък. При тях имунната система обикновено се потиска, което увеличава риска от активиране на EBV.

Особено сериозно усложнение са т.нар. посттрансплантационни лимфопролиферативни заболявания (PTLD). При тях B-клетките и други лимфоцити могат да започнат да се размножават неконтролируемо, което в някои случаи води до животозастрашаващи онкологични заболявания.

Затова предотвратяването на инфекцията или повторното активиране на вируса може да има важно значение при хора с потисната имунна система.

Особен интерес представляват децата, които все още не са били инфектирани с EBV и предстои да бъдат подложени на трансплантация, посочват изследователите.

Все още няма лечение за хора

Въпреки обещаващите резултати антителата все още не са готово лечение за хора. Досега ефектът им е изследван в лабораторни условия и при животни.

Следващите стъпки включват оценка на безопасността и ефективността им при хора, а евентуално след това и клинични изпитвания.

Междувременно други научни екипи продължават да работят и върху ваксина срещу вируса на Епщайн-Бар. Новите резултати обаче дават още една възможна посока за предотвратяване на инфекцията с един от най-разпространените вируси в света. /Източник: БГНЕС