Летните жеги са силен удар по здравето на възрастните хора  с болести на сърдечносъдовата и дихателната система, което нерядко дори води до летален изход. Тъй като продължава глобалното затопляне, горещите дни ще стават повече и ще се увеличават случаите на смърт. Дори наскоро учени от Харвардския университет установиха, че в резултат на повишаването на температурите в регионите с умерен климат хората по-често ще загиват от жеги и подскоците на живака. Доскоро специалистите се надяваха, че повишението на градусите и ефектите от него ще се компенсират от по-топлите зими, които възрастните и болните понасят по-леко. Оказва се обаче, че това не е точно така. Учените от Харвардския университет анализирали данните от смъртта на 3 млн. души на възраст над 65 години през 2000-2008 г. в Нова Англия (северозападната част на САЩ), пише :Монитор".  Те изчислили, че повишението на летните температури с 1°C ще убива с 1% повече хора, докато аналогично повишение на зимните температури ще спаси живота само на 0,6%. Но това още не е най-лошото. В резултат на глобалното затопляне зачестяват скоковете в температурите, когато в продължение на няколко дни температурата на въздуха подскача ту нагоре, ту надолу.Не е важно дали това се случва през зимата или лятото– болните хора го преживяват тежко. Според оценката на учените в близко бъдеще от това може да започнат да умират повече хора, отколкото от СПИН. Смъртността от скоковете в температурите може да стане сравнима със смъртността от рак на черния дроб, който само в САЩ ежегодно убива 25 000 души. Оказва се, че хората могат физически да се адаптират към климатичните условия, но когато температурата „скача“ ту нагоре, ту надолу, организмът просто не успява да се приспособи.“ Заради това екипът на Харвардския университет възнамерява да изучи и динамиката на причините за смъртността сред жителите на южната част на САЩ, които теоретично по-добре би трябвало да понасят жегите.В същото време наскоро доклад показа, че заради глобалното затопляне са се увеличили и поройните дъждове. Това се наблюдава от 1980 година насам, като е най-осезателно в Югоизточна Азия.Увеличаването на емисиите на парникови газовепричинени от човека, са основна причина за климатичните крайности от големи горещини до продължителни валежи. Топлият въздух поглъща повече влага, която след това се освобождава под формата на проливни дъждове. Наблюдава се ясна тенденция на нарастване на тези безпрецедентни опасности. Всъщност 2010 г. е била с най-много рекордни дъждове по целия свят. Само при наводненията в Пакистан, които са най-лошите в историята на страната, загинаха повече от 2000 души и около 18 милиона бяха засегнати./БЛИЦ