Ново изследване разкрива, че вирусът Ебола може да остане незабелязан в нервната система на преболедували пациенти. Той може да се реактивира месеци или дори години след възстановяването, пораждайки нови огнища, съобщава The Independent.

Ебола е една от най-смъртоносните болести, като достига до 90% смъртност. Досегашните епидемии са отнели живота на над 28 000 души. Учени отдавна подозират, че вирусът може да се крие в части от тялото, където имунната система е ограничена, за да предпази уязвими тъкани. Нови данни от лабораторно отгледани мини-мозъци потвърждават тази теория. Вирусът може да се настани в мозъчната тъкан, извън обсега на имунните клетки.

Изследването, публикувано в Nature Microbiology, показва, че Ебола може да инфектира и мозъчните имунни клетки – астроцити и микроглия. Молекули, свързани с имунната система, произведени в лабораторните модели, не успяват да елиминират вируса. Това предполага, че настоящите лечения може да не премахват вируса напълно от организма.

„Това наблюдение е в съответствие с факта, че някои оцелели от Ебола развиват възпаление на очите, менингите (мозъчните обвивки) или мозъка месеци след инфекцията“, обяснява Сезар Муньос-Фонтела, един от авторите на изследването. Учените също така потвърждават съществуването на мутирала, по-слаба, но дълготрайна форма на вируса в организма. Открити са дефектни вирусни геноми в късните етапи на лабораторни мозъчни модели с персистираща инфекция.

„Много от тези мутации са били предполагани като намаляващи или предотвратяващи вирусната репликация при естествени инфекции“, посочва Густаво Паласиос, друг автор. Екипът се надява да проведе допълнителни проучвания, за да установи дали тези мутации водят до персистиране на вируса при хора.

„Важни са по-нататъшни изследвания за дългосрочните взаимодействия между вируса и гостоприемника, както и задълбочаване на разбирането ни за механизмите на персистиране на филовирусите“, добавя Паласиос.

Изследването се появява на фона на продължаваща епидемия от Ебола в Африка, с близо 200 смъртни случая и стотици докладвани случаи в Демократична република Конго (ДРК), както и нарастващ брой случаи, идентифицирани отвъд границата в Уганда.

Какво е Ебола

Ебола, известна още като болест, причинена от вируса Ебола (EVD), е тежко, често фатално вирусно заболяване при хората и някои примати. То се причинява от видове от рода Ebolavirus, семейство Filoviridae. Заболяването е класифицирано като хеморагична треска поради своята способност да нарушава способността на кръвта да се съсирва и да причинява вътрешни и външни кръвоизливи, макар че последните не са универсален симптом при всички заразени.

Вирусът е открит за първи път през 1976 г. по време на две едновременни епидемии – едната в Нзара, Судан, а другата в Ямбуку, Демократична република Конго (тогава Заир), близо до река Ебола, от която произлиза и името на патогена. Оттогава са регистрирани множество епидемии, предимно в държави от Субсахарска Африка.Най-мащабната и разрушителна епидемия в историята се развива между 2014 и 2016 г. в Западна Африка, обхващайки Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, което доведе до хиляди жертви и глобална здравна тревога.

Естественият резервоар на вируса са смятани за плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae. Предаването на човека става чрез директен контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени животни, а по-нататък се разпространява чрез директен контакт с телесните течности на инфектирани хора или повърхности, замърсени с тези материали. Симптомите обикновено включват внезапна поява на висока температура, мускулни болки, главоболие и възпалено гърло, последвани от повръщане, диария, обриви и нарушена функция на черния дроб и бъбреците. В напреднал стадий пациентите могат да развият масивно кървене.

Диагностицирането на Ебола е предизвикателно поради общите симптоми с други тропически болести като малария, коремен тиф или менингит. Лабораторното потвърждение се извършва чрез методи като верижна полимеразна реакция (PCR). Лечението се фокусира върху поддържаща терапия, която включва рехидратация, баланс на електролитите и поддържане на жизнените показатели. През последните години са разработени и одобрени ваксини, които показват висока ефективност при ограничаване на разпространението по време на епидемични взривове.

Значението на Ебола се простира далеч отвъд клиничните аспекти, тъй като заболяването нанася тежки социални и икономически последици в засегнатите региони. Превенцията разчита на строги санитарни мерки, ранно изолиране на заразените, проследяване на контактите и безопасно погребване на починалите. Международната общност, водена от Световната здравна организация, продължава усилията за наблюдение и готовност за реакция при бъдещи епидемии, подчертавайки необходимостта от укрепване на здравните системи в развиващите се страни.