Насилие, физически и психически тормоз; неправомерно задържане и ограничаване на достъпа до родителите; включително и през интернет – това е само малка част от стряскащата истина за Дома за временно настаняване на деца между 7 – 14 г. в с. Дрен. За проблемите алармира пред Faktor.bg игуменът на Кладнишкия манастир отец Рафаил, който се занимава с казуса от години. Той самият е кръстил повечето от децата там и е близък с тях.

Един от първите симптоми за нещо нередно е, че от ръководството на Дома ограничават достъпа му, има и устна заповед за забрана. Въпреки това духовникът разбира за прикриването на изключително обезпокоителни практики в социалното заведение: побой; тормоз; психическо и сексуално насилие над децата, ограничаване на свободата им; целенасочено забавяне на връщането при семействата им.

Според отец Рафаил е показателно, че за четири години само две деца са върнати при семействата им и то с огромни усилия и съдебни битки. От една страна, по негови думи, това се дължи на стремеж за запазване не бройката от деца, заради които се получава държавна субсидия. В същото време е париран всеки опит за излизане на истината – всяко дете, което се е оплаквало пред различни институции, е бито и сплашвано, а личната му кореспонденция с външния свят – блокирана и грубо нарушавана. От друга страна има непрофесионализъм, липса на обучен персонал и чувство за безнаказаност в социалния дом

„За две деца имаше надежда за реинтеграция, майката беше подведена да подпише документ, че се отказва от тях и ги предоставя за осиновяване. Слава богу, децата вече са при родителите си – за четири години това са единствените случаи за върнати деца. Една част от малките са там съвсем безпричинно. Сега посещават психолог, който потвърди за тежките психически травми и ужасяващи преживявания – включително и изнасилвания“ обясни пред Faktor.bg отец Рафаил. Той потвърди, че проблемът е свързан с бройки, с финансиране, възможно е да е свързан и с фирми за осиновяване. Има случаи, когато родителите години наред се борят неуспешно да си върнат обратно децата, а няма нищо , което да налага такава крайна мярка.

Междувременно става ясно, че по всякакъв начин се възпрепятства комуникацията на възпитаниците на Дома с родителите и външния свят; включително и насилствено изземване на телефони; изключителен контрол върху това какво точно ще кажат; създава се внушението, че истината винаги води до репресия. Има случай, при който децата са разпитвани в присъствието на насилниците им. Отец Рафаил смята, че кметът, районната прокуратура и социалните служби в Радомир са замесени в обща схема и умишлено прикриват ужасите в социалното заведение.

Скорошна проверка на Омбудсмана Мая Манолова е констатирала всички потресаващи факти, изпратен е сигнал, включително и до главния прокурор, но все още няма отговор. „Проверката е била прехвърленавърху районната прокуратура, която е обвързана със случващото се. Присъствал е прокурор, когато върху дете е упражняван тормоз в МВР. То е принуждавано да разкаже какво е говорило пред Омбудсмана и медии, заплашвано е, че ще бъде закарано в дома в Бойчиновци. Името на прокурора е Младенова от районна прокуратура – Радомир, така да се каже „гнила ябълка“ и съучастник в отнемането на децата при изключително репресивен начин. От друга страната много от директорите се смениха на дома, но държат една и съща позиция, заедно със социално подпомагане – Радомир и отдела за закрила на детето. Преди месеци имаше случай на жесток побой над дете с психологични проблеми от възпитател или социален работник пред свидетели. Знам за случай на публичен побой. Когато Въжарска беше директор, от самата нея е регистриран перманентен тормоз върху децата. Включително по-големите са насърчавани да бият по-малките“, обяснява отецът. Подаден е сигнал в РПУ- Радомир, но и той е без резултат. Бивш социален работник, който е бил на проверка в дома, потвърди пред Faktor.bg, че от една страна става дума за пари – те се отпускат от държавата за бройки. Излиза така, че за чиновници и възпитатели е от интерес децата да остават в дома дори и насила, за да им се гарантират работа и заплати. От друга страна тази неявна принуда е комбинирана с непрофесионализъм, жестокост и безнаказаност.

Парадоксално е, че държавата, която отнема деца заради „нехуманно отношение“ ги поставя в още по-лоша среда за отглеждане и възпитание. Често самите деца преди това не са били подлагани на насилие. Още по-притеснителното е, че повечето родители си искат децата, подават молби за реинтеграция, но те не са разглеждани и въпреки подходящите условия, които са успели да създадат. Те се сблъскват с недопустимо отношение от страна на институциите. В подобна ситуация изпада Стоянка Павлова, от Перник Жената с притеснение говори по деликатната тема Тя разказва пред екипа на Faktor.bg, че вече има жилище с подходящи условия и сигурна работа, но молбата й да върне детето си удома остава без отговор. Момчето е на 14 години, но не може да се прибере в къщи.

Тук се използва и вратичка в закона - социалните работници не носят отговорност за докладите си. Има деца, които са вписани за осиновяване без съгласието на родителите. „Съществува постоянно внушение върху децата – изолирани са и са в пълна зависимост от възпитатеите; внушавано им е, че са там по вина на родителите им – това води до тежки вътрешни конфликти“, споделят специалисти, които следят случая.

„Домът в Дрен беше запазен да функционира с лъжа. Това вече не се води институция, а социална услуга. Трябва децата да бъдат в големи градове, за да могат да се социализират. Имало е и случаи, в които деца споделят, че съжаляват, че са звъннали на 112, оплаквайки се от домашните грижи, защото са попаднали в десетократно по-лоша среда“ каза в заключение отец Рафаил, който е сигурен, че след всяко говорене по случая, върху децата ще има като ответна реакция ново насилие. Той е твърдо решен да продължи разкриването на безобразията и надежда за реакция на институциите

Диана Кирилова, която е временно директор на дома в Дрен, категорично отрече пред Faktor.bg всички подобни сигнали за нередности и насилие. Тя беше категорична, че се работи по интеграцията на всяко дете и към нея няма адресирани жалби. Думите й обаче не решават тежките проблеми, нито пък разбиват съмненията за бездушно чиновническо отношение към деца в риск и използването им като обикновени статистически бройки, за получаване на субсидии и гарантиране на заплатите им.

За сега и тревожният зов към обществото на отец Рафаил остава като глас в пустиня./Faktor.bg