Българският нападател на Партизан Валери Божинов винаги е в устата на хората. Дали заради изявите си на терена, дали заради успехите му на нежния фронт, или песните в автомобила си. 30-годишният футболист даде ексклузивно интервю пред Юри Славчев от БЛИЦ СПОРТ.

- Валери, приключи ли трансферната сага около теб и оставаш ли в Партизан?
- Все още има доста страни, в които прозорецът не е затворен. Има интерес към мен и са водени преговори с тимове от Русия, Швейцария, Азербайджан, Китай... Към този момент съм футболист на Партизан. Удоволствие за мен е да играя тук и се чувствам много добре. Разбирам се отлично с всички и ме уважават - съотборници, треньори, фенове, шефове. Ръководството иска да ме продаде, за да може да вземе пари за мен. Изслушваме офертите, водим разговори. Все още не бих казал със сигурност, че оставам в Партизан. Но се чувствам отлично тук и ако не се стигне до трансфер, ще продължа да давам всичко от себе си за клуба. Има още време.

- Обръщат ли толкова внимание и в Сърбия на личния ти живот, пеенето в колата и останалите неща извън футбола?
- Точно за това исках да поговорим. Тук никой не го интересува къде съм отишъл, с кого съм бил и какво си пея в колата. За хората тук е важно едно - аз съм футболист и те гледат това, което правя на терена. Никой не ме хули и не говори за моите клипчета. Дори напротив - радват ми се, поздравяват ме. Бих приел критика за играта си. Ако не се представям добре - да, криткувайте ме. Но не мисля, че всеки ден трябва да се пише навсякъде къде бил Божинов, какво си пеел в колата. Защо в Сърбия не се вълнуват от това, а в България го правят? Тук хората ги интересува единствено професионалното ми отношение на тренировки и на мачове. Извън това аз съм си един обикновен човек, когото сърбите уважават. Аз съм си такъв - весел, усмихнат, пея си и се забавлявам. Винаги съм в центъра на компанията, вдигам съблекалнята. Съотборниците ми ме обичат, защото знам как да се държа с тях. Знам кога да им вдигна тонуса.

Аз не пускам клипчетата, за да ми обърнете внимание журналистите или хората. Това са шеги между приятели. Шеги, каквито всеки си прави със своите близки.

Какво лошо има да си пея в колата? Виждам всеки ден клипчета на футболисти от големи отбори, които също си пеят в автомобилите, у дома или където и да е. Вчера гледах клип на един играч от Ювентус, който пее в колата и всички го поздравяват и му се радват. Човекът просто се забавлява, както правя и аз. Защо другите не ги критикувате, не пишете за тях, а мен постоянно ме пишете като си пея?! Това е просто шега и се забавлявам. Човек трябва да се радва, да се усмихва, да си пее. И няма нищо лошо в това.

- Не те ли боли от разликата в отношението към теб в България и Сърбия?
- Аз съм българин и обичам България. Не разбирам защо в Сърбия ме уважават повече, но го забелязвам, че е така всеки ден. Аз винаги ще милея за родината и ще я обичам. Но тук в Сърбия отношението към мен е различно. Откакто дойдох в Партизан съм нов човек. От топлината на хората, от феновете, от клуба. По улиците ме поздравяват. Приеха ме като един от тях и това ме радва. В България прекалено много се обсъждат нещата, които правя извън футбола. Валери Божинов направил това, направил онова. Разбирам, че съм интересен, но не може постоянно да бъда критикуван и то за неща извън футбола. В България не си уважаваме успелите личности. Не говоря за мен, а за хора като Христо Стоичков, Димитър Бербатов. Постоянно някой ги хули, постоянно се пишат някакви клюки и интриги за тях. А това са легенди на България. Не разбирам защо е така.

- Прероди ли се, откакто премина в Партизан?
- Може и така да се каже. Отношението, което получавам тук е невероятно. Може би единствено в Лече съм се чувствал толкова добре. Партизан е голям клуб, най-големият в Сърбия. Напрежението и очакванията са големи. Това ме стимулира. Феновете ни са страхотни, подкрепят ни горещо и пълнят стадиона. Те ме амбицират допълнително да давам най-доброто от себе си. Благодарен съм им, че показват такова уважение към мен и такава подкрепа. Ние пък даваме най-доброто от себе си и на тренировки, и в мачовете.

- В България си играл единствено в Левски. Следиш ли какво се случва на "Герена"?
- Да, следя постоянно. Левски е отборът на сърцето ми и ще го подкрепям цял живот. Чувам се често с Топузаков и с останалите, с които работихме заедно. Вярвам, че Левски върви в правилна посока, вярвам, че ще може да стигне до върха и да постигне това, което сега постига Лудогорец. Разбира се, за това трябва време. Нищо не става с магическа пръчка. Трябва време, трябва работа, но да не забравяме най-важното - нужни са пари. Вярвам, че Левски, с подкрепата на невероятните фенове, ще бъде отново на мястото, което му се полага - на върха.

- Чуваш ли се със селекционера на националния отбор Петър Хубчев?
- Не. Но ние се познаваме отлично и той знае с какви качества разполагам. Вярвам, че Хубчев е правилният избор за тима. Той е немски възпитаник - държи на дисциплината и има ясна визия за играта. Аз съм готов винаги да облека екипа на националния отбор и да помогна. България е моята родина и съм горд винаги, когато получа повиквателна. Аз ще продължавам да давам най-доброто от себе си и да показвам на какво съм способен с екипа на Партизан, а Хубчев отлично знае кой е Валери Божинов и какво може. Не мисля и не искам да казвам, че националния отбор е затворена страница за мен.

- Футболистите, които преминат 30-годишна възраст, започват да се замислят докога ще играят и какво ще правят след края на кариерата си. Ти мислил ли си вече по тези въпроси?
- Не. Не мисля скоро да спирам. Важно е да си в играта. Важно е как се чувстваш и да не спираш да тренираш. Вижте Франческо Тоти на колко години е и продължава да бъде от световна класа. Вижте нашия капитан Саша Илич. На 39 години е, а стои пред теб и сякаш гледаш момче на 20 години. Тича и се бори като младеж. В невероятна форма е. Защо аз да не изкарам до тези години. Не мисля за спиране. Продължавам да съм в играта. Няма да спирам. Един човек спре ли, откъсне ли се за малко от нещо, после трудно се връща. Затова тренирам всеки ден, готвя се на пълни обороти и само футбол ми е в главата. Както каза Бербатов - годините са само цифри.

- Заговори се, че ще предлагаш брак на Биляна Дол. Да очакваме ли скоро сватба?
- Категорично няма да говоря за личния си живот. Искам да кажа само едно голямо благодаря на Биляна, че е до мен и ме подкрепя. Откакто съм с нея, съм нов човек. Тя е невероятна и е изцяло зад мен. Не ме подкрепя само във футбола, но и извън него. Тя е човекът до мен, но е и мой приятел.

- Често ли биеш Тони Найка и Асенчо Таксито на футбол?
- Е, случва се и те да побеждават. Вижте, аз горя за футбола и за спорта. Играя с хъс навсякъде. Няма значение дали е официален мач, контрола или мач на малки вратички. Обичам да побеждавам във всеки един от тях. Човек трябва да има хъс за успех, да се бори за това, дори на малки вратички срещу приятели./БЛИЦ