Васил Найденов направи неочаквано признание, което хвърли нова светлина върху биографията му извън музиката. Оказва се, че емблематичният изпълнител има пряко участие в проектирането на Южния парк в София. „Учил съм геодезия и картография. Имал съм градоустройствени планове. Даже аз съм чертал Южния парк. Това не съм го казвал до сега. Южният парк в „Софпроект“ ми беше дипломна работа“, заяви певецът в тв ефир, с което изненада дори дългогодишните си почитатели.

В разговора Найденов коментира и личния си живот, като обясни защо никога не е сключвал брак. „Не съм по подписите. За мен подписът не прави семейството“, каза той. По думите му примерът идва още от детството му. „Майка ми и баща ми бяха женени, но не са живели заедно. Несходство в характерите, както казват сега младите хора. Подписът нищо не значи“, категоричен е изпълнителят. Според него в днешно време бракът е остаряла форма и не дава гаранции. „Не е гаранция, че човек, като сложи подписа, ще бъде обичан завинаги“, смята Найденов.

Той си припомни и среща с Алла Пугачова по време на общо участие в новогодишна програма в България, която още повече е затвърдила възгледите му. „Аз я питах тогава дали мъжът й не трябва да си купи някакъв шлифер и да го водим с нас, и тя ми каза: „Има ли значение дали е мъжът ми? Щом спя с него, значи ми е мъж. Това, че нямам подпис, нищо не значи“, разказа Васил Найденов.

Още по-изненадващ е фактът, че е било съвсем възможно България да няма Васил Найденов като певец, а като актьор. „Бяха ми предложили да играя във филма „Кръвта е по-гъста от водата“. Трябваше да играя шеф на Гестапо“, сподели той. Ролята включвала тежки сцени с разстрел. „Трябваше да разстрелвам в едно френско село и да разстрелям даскала. Аз репетирах вкъщи“, върна се назад певецът. Реакцията на баба му обаче се оказала решаваща. „Баба ми беше още жива и като видя, че вдигам ръка като нацист и казвам  „Огън“, ми вика: „Ама, Василе, какво ти става?“, разказа той.  Все пак Васил Найденов има и реално участие в киното като малък, макар и кратко. „Играл съм един път - Невена Коканова беше още съвсем млада, в първия й филм „Бъди щастлива, Ани“, спомни си Кеца. Снимките били в неговата махала, близо до „Раковски“, където тогава се намирал Киноцентърът. „Това беше може би първият ми хонорар. Не знам колко получих, но ми се видяха страшно много пари. За пет-шест дена получих толкова, че не можех да ги изхарча“, призна Найденов, но допълни: „Никога не съм мислил за актьорство след това“. /Източник: Хотарена