България се отлепи от дъното на икономическите класации в ЕС и се оказа, че вече не е най-бедната държава.

През 2023 г. страната ни е успяла да изпреварва Унгария по стандарт на покупателните способности, изразен в реално индивидуално потребление на глава от населението, сочат последните данни на Евростат.

Индексът включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Той може да бъде разглеждан като индикатор за благосъстояние.

За 2022 година за България е бил 69% от средния за ЕС, докато за миналата година достига 73%. Така изпреварваме унгарците, които имат 70%, колкото и през 2022 г.

Далеч назад обаче сме спрямо Румъния, с която доскоро се съизмервахме като равни. В северната ни съседка индексът е 89%.

Данните на Евростат показват, че действителното индивидуално потребление на глава от населението варира от 70 до 138% от средното. 10 държави от ЕС имат над средното ниво. Най-високо е то в Люксембург (138%), следват Австрия и Холандия (и двете с по 117%). В 17 държави индексът е под средния за ЕС. Близко до нашето ниво са Словакия и Латвия, които имат 75%.

България обаче е на дъното в класацията по БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност, с 36% под средноевропейското ниво. В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа успяха да стигнат 70-90% от средното ниво за ЕС. Ние сме единствените от региона под него. Макар че наваксваме, защото през 2021 г. бяхме под 60% и изоставахме с 10-15 пункта от останалите. Но настигането на другите върви доста бавно.

Единствено сме успели да се приближим до гърците, които сега имат 67% от средния за ЕС стандарт. Но това се дължи основно на влошаването на показателите на Гърция, защото през 2004 г. тя бе стигнала 98% от средното за Евросъюза, а България тогава бе на 35 на сто. Сега разликата с южната ни съседка е стопена до 3%, което означава, че до година-две ще сме настигнали гърците.

Що се отнася за другите ни съседи, членове на ЕС - румънците, ще трябва да почакаме повечко време, докато се изравним. Защото Румъния има 71% от средния стандарт на живот. Чехия и Словения са минали границата от 90%, а Латвия, Словакия, Унгария и Хърватия са в диапазона 70–80%. За да се наречем богата държава със 100% от средния стандарт за ЕС, вероятно ще ни трябват поне 10 години със сегашния темп на развитие. Тогава може да бъдем като французите, които имат само 1% повече от средното ниво за ЕС. А отличниците са Люксембург със 140 на сто над средното ниво, Ирландия (112%), Нидерландия (30%) и Дания (28%).

Донякъде успокоително за българите е, че цените у нас остават сравнително ниски - 60% от средните за ЕС.

Най-скъпо е в Дания (143%), Ирландия (142%) и Люксембург (135%).

Най-голяма е разликата между държавите при алкохола и тютюневите изделия, което се определя от данъчното облагане. В Ирландия например тези стоки струват 3,2 пъти повече, отколкото у нас. По-скъпи от българските са тези в Полша и Румъния.

Ресторантите и хотелите в България също са най-евтини - с 52% от средните цени в ЕС. Най-скъпи са в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).

При дрехите цените са най-изгодни в Испания (81%), България (82%) и Унгария (88%). За ток, вода, парно, такси и други българите плащат под 40% от средните за ЕС. При здравните услуги процентът е 41, а в Румъния са най-ниски - 30,2%.

За обзавеждане и битова техника цените в България са 74, 2% от средните в ЕС, а най-скъпо излизат в скандинавските страни.

И други данни на Евростат показват, че България наваксва изоставането си от останалите. Страната ни е на второ място по ръст на заплатите с 15,8% към края на първото тримесечие на 2024 година. Изпреварва ни само Румъния с 16,4 на сто. А според икономиста Лъчезар Богданов, ако се отчита годишната инфлация към март, България е реално с най-висок ръст на заплатите, защото у нас поскъпването е с 3,1%, а в Румъния с 6,7 на сто./Източник: Lupa.bg