Най-тежкото изпитание за актьора Веселин Плачков била диагнозата рак, с която се сблъскал през 2015 г. Тогава прочулият се с ролята на Апостола във филма на Максим Генчев „Дякон Левски“ сам открил, че по-малката му сестра е тежко болна, съобщава Ретро.

Когато Деница се прибрала от гастрол в Англия, на третия ден от престоя ѝ у дома Весо забелязал, че едното ѝ око стояло накриво. Незабавно я заставил да отиде да се прегледа, на очният лекар установил, че проблемът не е от зрителните органи, а вероятно става дума за нещо по-сериозно. Така Деница стигнала до ядрено-магнитния резонанс. По време на процедурата Веселин я чакал отвън, а лекарката излязла и му съобщила, че положението е много лошо, защото сестра му има огромен тумор в мозъка. Актьорът категорично забранил на медиците да ѝ съобщават новината и решил да излъже и нея, и близките им поне докато направят биопсия.

Болната Деница не знаела какво се случва дори когато я докарали в болницата в София, за да ѝ направят животоспасяващата операция. Близо 10 часа тя лежала на операционната маса в Университетската болница, докато екип хирурзи изрязали образуванието.

„Чухме тежка диагноза, но тя вече е добре и проблемът се решава. Беше изненадващо, но всички имаме трагедии вкъщи. Мислех, че съм голям мъжага и че всички около мен са големи мъже, но сега видях едно момиче, което посрещна всичко наистина мъжки и се държа като голям, истински боец“, споделя за най-трудния си момент Плачков. След като излязла от реанимацията, още на следващия ден Деница направила 10 крачки с помощта на лекарите и силният ѝ дух изумил всички, защото се превърнала в категоричен медицински феномен.

Привързаността на Веско към сестра му е голяма. Те са особено близки, за което си има и обяснение. Фамилията Плачкови има още един брат. Тримата са отраснали заедно. Актьорът е най-големият, а когато бил на 17 години, родителите им се развели и той поел грижата за братчето и сестричето си. Станал мъжът в семейството още от малък и се научил на отговорност, без да драматизира ситуациите. Затова и приел заболяването на Деница хладнокръвно, вярвайки, че изходът от битката с него ще е положителен.