Някъде в Латвия, около градчето Цесис, един богат човек изкупува няколко хиляди хектара гора и построява в хълмистата местност селище, което прилича на земния рай. Хората, купили къщичките в Града на Слънцето, спазват определени правила, които нямат право да нарушават. Но никой не протестира за ограниченията, защото си струва да се живее в такова място. На всяка цена. Убедете се сами!

Всяка от 300-те къщички в Града на Слънцето е изградена от екологично чисти материали. Към всеки имот върви и участък от 0,4 до 1,3 хектара, езеро и гора. Има канализация, изградена със специална техника под корените на елхите и боровете, високоскоростен интернет и ток, пише trafficnews.bg.

Къщичките се отопляват с термопомпи, акумулирайки топлина от земята и въздуха. Само в много студените дни жителите на Града на Слънцето палят камините в домовете си. От прозорците на къщата не се виждат другите в съседство. Забранени са оградите. На воля се разхождат диви животни и нищо не бива да пречи на тяхното свободно предвижване. Забранено е на собствениците да държат дворни кучета на верига. Ако някой иска лаещ домашен любимец на всяка цена – държи си го вътре в къщата.

Ето какво разказва строителят на Града на Слънцето - Айварс Звирбулис:

„Идеята да построя този град ми дойде, когато осъзнах, че искам да живея в уютна и удобна къща до вода, в гора, на живописно място. Създадох мястото, където днес живее семейството ми – аз, децата, внуците ми, приятелите ми и мои съмишленици – хора с еднакви възгледи за живота, изисквания към мястото за живеене и пейзажа. Признавам си, че първоначалната ми идея беше твърде егоистична – да направя за мен самия прекрасната зона за обитаване“.

„Хората, които живеят в Града на Слънцето, не възприемат правилата като забрани“, допълва Айварс. „Те са готови доброволно да ги спазват, защото такива са разбиранията им за мирно съвместно съществуване – да пазиш тишина вечер и нощем, да се грижиш за своя участък и за природата наоколо с любовта на стопанин.

Целта ми е да запазя естествената природна среда в селището и да не превръщам гората в градски парк. Ето защо там, където свършва окосената ливада на дома ми, започват дивите поляни с цветя. По окосените ливади обикновено няма светулки, но с настъпването на нощта тревата на Аматциемс е посипана със стотици малки мигащи пламъчета. Зелените жаби крякат силно, но смятам това за чест, защото те могат да живеят само в много чиста и незамърсена среда./БЛИЦ