Преди две седмици норвежкото правителство обяви, че ще дари 25 милиона евро за подобряването на битовите условия в българските затвори. Парите идват от Норвежкия фонд за развитие. А как изглежда най-модерният затвор в кралството, чиито доходи идват от петрол и природен газ?

Името му е Халден и дава хляб на 350 души от едноименното градче. Завършен е през 2010 година от екип датски и норвежки архитекти. Струва 252 милиона долара и на откриването му присъства крал Харалд V. Халден е вторият по големина норвежки затвор с капацитет от 252 затворници - убийци, изнасилвачи, педофили и всички тежки случаи, свързани с трафика на дрога. Още с откриването си печели архитектурната награда Arnstein Arneberg Award за външен и вътрешен дизайн. Масовият убиец Андерс Брейвик, който застреля над 80 деца на остров Утьоя, щеше да лежи в Халден, но след това бе решено да бъде изпратен в “по-консервативен затвор”.

Това не е затвор, а по-скоро луксозна почивна станция, разположена сред музей на модерното изкуство. Архитекти на съоръжението, което заема площ от 300 декара, са датчаните от “Eric Moller Architects” и норвежкото студио “HLM Arkitektur”. Още преди завършването си затворът “Халден” има бюджет от 1,5 милиона долара, с които закупува множество произведения на живописта и фотографията, които красят коридорите и килиите на обитателите му. “Гардиън” и списание “Тайм” нарекоха “Халден” “най-луксозният и хуманен затвор в света”.

Отвън архитектурата му напомня на музей на модерното изкуство - циментова фасада, тухли, големи прозорци със затъмнени стъкла. Няма нито една решетка. Всичко е подчинено на философията на норвежките социалисти, че хората имат много по-голям шанс да се поправят и да станат пълноценни граждани, ако се отнасяш с тях човешки.

Въпреки това, Халден си остава затвор. Педофилите са настанени в отделно затворено крило, защото е преценено, че надзирателите не биха могли да гарантират безопасността им сред останалите задържани. Другите - убийци и изнасилвачи, са разпръснати в луксозно обзаведени килии от по 11 квадратни метра. Всяка има душ и тоалетна.

Разполагат с поръчково легло, бюро и плазмен телевизор. Всяка килия има малък хладилник и микровълнова печка. Разполагат с пълен достъп до интернет. Прозорецът е голям и пуска много светлина. На него няма решетки, защото това щяло да депресира задържаните. Всеки осем килии имат собствена дневна и кухня. Там се събират, за да се забавляват.

За да не депресират допълнително престъпниците, надзирателите не носят оръжие. Нямат дори палки. Въпреки това, имат специални подземни тунели за комуникация, които свързват различните части на затвора.

Логиката на норвежките социалисти е следната - трябва да се отнасяш човешки дори с най-жестоките престъпни души, за да станат нормални хора. Управата на “Халден” е забелязала, че с колкото по-малко активност се занимават през деня затворниците, толкова по-агресивни стават. Та дори да живеят в галерия на модерното изкуство като “Халден”.

На всеки затворник се дават по 9 долара на ден като джобен бонус само и само да излиза от килията си и да се занимава с нещо. Има работилници за дървообработване, където се работи за удоволствие, а не се полага робски труд за стотинки, както е в другите затвори. В сградите има звукозаписни студия, салони за прожекции на филми.

Има зали за фитнес и изкуствени стени за катерене. Провеждат се занимания по английски и норвежки за някои от затворените чужденци. В специална част има и място, където мюсюлманите се молят по посока на Мека. Тук архитектите са допуснали грешка - градът на Пророка се пада диагонално на помещението, и затова прововерните коленичат в тази странна посока. 

Всеки затворен в “Халден” има право на две посещения от по два часа два пъти седмично. В двора има и дървена хижа с две спални, където се дават 24-часови свиждания със семействата. Разбира се - срещу покриването на определени изисквания. 

В репортажа си отпреди няколко години “Гардиън” пише, че затворът мирише на прясно сварено кафе. Тази миризма те кара да огладняваш бързо. Затова след няколко часа обитателите на крило “А”, там, където са затворени педофилите (за тяхна собствена безопасност), са събрани от надзирателите, които им раздават топли вафли и сладко от боровинки. Вафлите са изрязани във формата на сърца, разказва потресеният британски журналист.

Затворът бе представен като антипод на американската съдебна система в последния документален филм на Майкъл Мур. През 2012 година надзирателите на Халден изпяха по един невероятен начин шлагера "We Are The World"./ПИК