„Още преди години коментирахме, че обществото не трябва да остава със заблудата, че влизането в еврозоната ще доведе до много инвестиции и благоденствие. Не, ние трябва да положим много усилия. Еврозоната и еврото могат да помогнат, но има други важни задачи, които трябва да постигнем“. Това каза в студиото на „Тази сутрин“ икономистът Владимир Сиркаров.

„Не мисля, че трябва да се радваме или тъгуваме, но смятам, че пътят ни на интеграция в европейското семейство е нещо, което от много години назад е заложено. Оттук насетне има много работа. Ние трябва да изработим добавената стойност и икономическия растеж. Еврозоната е само един инструмент, който можем да използваме“, посочи той.

Бюджетът за 2026 година и инфлацията

„Ситуацията не е необичайна. След коронакризита три пъти сме били в подобна ситуация – не съумяваме през текущата година да одобрим бюджета за следващата. Удължителният бюджет е временна мярка“, обясни Сиркаров.

„До средата на годината, ако има кабинет, не мисля, че бюджетните процедури ще повлияят на икономиката като цяло. Казусът е дали ще влезем в изборна спирала. Политиците трябва да проявят поне малко държавническо мислене по отношение на държавния бюджет“, категоричен е той.

Икономистът посочи, че бюджетът не трябва да се разглежда като таблица с числа, а като визия и цели на едно управление – нещо, което не се вижда през последните години.

„Искам да видя консервативно и умно управление на публичните финанси, както и механизми за контрол и отчетност и на капиталовите разходи“.

Според него държавата не се е справила с разяснителната кампания за еврото, а хората са се запознавали по темата през медиите.

„Оттук насетне, ако имаме инфлация, някои групи хора ще са убедени, че е заради еврото. Много фактори влияят върху цените. Не бива да се бърза със заключенията. Не мисля, че ще има сериозни амплитуди. Прогнозите са за умерена инфлация. България се развива, но все пак и по линия на икономическия растеж е важно да се каже, че качеството на икономическия растеж е по-важно от стойностите. Потреблението се увеличава, но индустриалното производство, износът и добавената стойност са в низходящ тренд. Политиците трябва да се вземат в ръце, за да можем да се възползваме от тези позитиви, които можем да имаме. Те няма да дойдат даром. Трябва да ги изработим“, категоричен е икономистът. /Източник: БТВ