Владо Стоянов е завършил езиковата гимназия „Симеон Радев“ в Перник. Вратарят, който отчая Роналдо, е учил в немска паралелка, а вторият му чужд език бил английски.

„Помним го като много добър ученик и сме с изключително позитивни впечатления от него. Беше дисциплинирано и интелигентно момче“, обясни директорът на ГПЧЕ „Симеон Радев“  Теменужка Аначкова.

Стоянов завършва през 2006 г. езиковата гимназия с много добър успех. През 2004 г. обаче той преминава на самостоятелна форма на обучение, защото става един от футболистите на бургаския „Нафтекс“. Идвал в Перник, за да полага изпити в края на годината.

Пернишкият октопод, чиято спортна кариера тръгва от „Металург“, се занимавал с футбол дори в езиковата гимназия. Негов треньор бил Слави Малинов.

„Когато дойде в при нас, мой колега ми каза, че в 8 клас има страхотен спортист. Щом го видях, ми стана ясно, че е роден футболист.  Езиковата по принцип е училище на момичетата и ми е много трудно да събирам отбор, за да се включим в градското първенство. Тогава за първи път стигнахме до финал благодарение на Владо“, разказа Малинов.

Сега в езиковата гимназия всички са изключително горди с техния възпитаник.

-          Здравей, Владо, цял Перник се гордее с твоите постижения. Разкажи как започна кариерата ти?

-          Започнах да тренирам в 1 клас. Първата ми клубна изява бе в „Металург“. Преди това играех пред блоковете, от много малък гонех топката. Винаги съм харесвал позицията вратар и винаги гледах да пазя, когато играехме.

-   Треньорът ти в езиковата гимназия сподели, че именно ти си извел тима на училището до победа

-          В 9 клас като участник в междуучилищното първенство за първи път стигнахме до финал. Аз играх само първото полувреме и успях да задържа резултата 0:0, но през второто полувреме ми се наложи да отида на тренировка в ЦСК и на училищния ни отбор вкарали два гола и загубихме финала с 2:0.

-         - Какви са спомените ти от гимназията?

-          Бях ученолюбиво дете. Обичах училището, но и спорта. С течение на времето ангажиментите ми като футболист все повече и повече нарастваха. Когато дойде предложението от „Нафтекс“ – Бургас се наложи да започна самостоятелна форма на обучение.

-          - Трудно ли взе това решение?

-          Обсъдихме го с родителите ми. Майка ми е учител и много държеше да продължа с училището и аз не я разочаровах, защото завърших с много добър успех и никога не съм оставял училището на заден план. Доверието и подкрепата, която ми оказаха родителите ми бяха много важни за мен. Разкъсвах се между Бургас и Перник две години, но се справих.

-          Връщаш ли се често в Перник?

-          Перник е моя роден град и много го обичам. Много са негативите, които се пишат и говорят за Перник, но във времето, когато бях по-често в родния си град ми идваха приятели от цялата страна и те винаги са казвали, че сме отзивчиви и приятни хора. Сега обаче все по-рядко идвам, заради ангажиментите. Имам и малко детенце на 10 м., момиченце Виктория.

-          Какви са тинейджърските ти спомени?

-          Излизах с приятели. Спомням си, че ходехме на дискотека в Младежкия дом и в „Дупката“, но основно тинейджърските си години съм прекарал в Бургас.

-          Кой е най-важният момент в живота ти?

-          Успехите на футболните терени са много. Имам всички индивидуални награди, надявам се и на клубни такива, но най-голямото постижение в моя живот и най-голямото ми щастие е появата на дъщеря ми. Мои приятели са ми казвали, че децата са най-важното нещо, но аз не вярвах до сега.