Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и трите мобилни оператора с национален лиценз - "А1", "Виваком" и "Йеттел" отправиха съвместно предупреждения към потребителите на телефонни услуги за зачестили случаи на измама, при която се използва нов технически способ - т. нар. спуфинг (caller ID spoofing). Методът представлява манипулиране на идентификацията на обаждащия се, при което на екрана на получателя се визуализира телефонен номер, различен от този, от който действително се извършва обаждането.

Мобилните оператори са въвели технически и организационни мерки и установените случаи на неправомерно използване на телефонни номера се ограничават. Въпреки това клиентите трябва да са наясно със заплахата и рисковете, за да могат да се предпазят, подчертават от КРС.

При спуфинга извършителите използват технически средства, чрез които на дисплея на телефона на потребителя се визуализира телефонен номер, различен от този, от който реално се осъществява повикването. По този начин обаждането може да изглежда като идващо от банка, държавна институция, телекомуникационен оператор, куриерска компания, търговско дружество, обаждане от близък човек или друг доверен източник, въпреки че в действителност е извършено от измамници.

Когато спуфингът се използва с измамна цел, обаждането обикновено цели да бъде спечелено доверието на потребителя и той да бъде убеден да предостави лични данни, банкова информация, пароли, кодове за потвърждение, еднократни кодове за достъп, данни за платежни карти или да извърши банков превод.

Възможно е потребител да започне да получава обаждания от непознати, които твърдят, че имат пропуснато повикване от неговия номер, въпреки че той не им е звънял. Това може да е индикация, че номерът му е бил използван като подправена идентификация при други обаждания.

Следва да се има предвид, че показването на телефонен номер не е гаранция, че повикването действително произхожда от лицето или организацията, на които този номер е предоставен. Измамниците могат да използват реални телефонни номера на други потребители или организации, без да имат достъп до техните телефони или потребителски профили. Това означава, че притежателят на показания номер най-често е жертва на злоупотреба, а не извършител на измамата.

КРС препоръчва на потребителите да проявяват повишено внимание при получаване на неочаквани телефонни обаждания, особено когато по време на разговора се:

- изисква предоставяне на лични данни, банкова информация, пароли, ПИН кодове, еднократни кодове за потвърждение или данни за платежни карти;

- отправя искане за незабавно извършване на банков превод или плащане;

- оказва натиск за спешни действия под заплаха от неблагоприятни последици;

- предлага неочаквана финансова облага, инвестиционна възможност, възстановяване на сума или печалба;

- твърди, че близък човек се нуждае спешно от финансова помощ.

 За своята защита потребителите следва:

- да не се доверяват единствено на телефонния номер, който се визуализира при входящото повикване;

- при съмнение незабавно да прекратят разговора;

- самостоятелно да се свържат с организацията, от чието име се представя обаждащият се, като използват официално публикуван телефонен номер или да се свържат с човека, от чието име е извършено съмнителното обаждане;

- никога да не предоставят по телефона пароли, ПИН кодове, еднократни кодове за потвърждение, данни за банкови карти или други чувствителни лични данни;

- да не инсталират приложения и да не предоставят отдалечен достъп до своите устройства по указания, получени по телефона;

- да поддържат актуални операционната система и приложенията на мобилното си устройство;

- да обсъдят съмнителното обаждане с близък човек, ако изпитват колебание относно неговата достоверност.