Почти двойно са се увеличили сигналите за сексуална експлоатация на деца в мрежата и разпространяването на голи снимки с тях по време на пандемията. Това обясни пред "Монитор" експертът от Центъра за безопасен интернет Антоанета Василева.

9500 са били оплакванията от онлайн сексуален тормоз на горещата им телефонна линия през 2019 година, а за 2020-а са скочили на 17 000.

"Тъй като сме част от голяма международна мрежа за онлайн безопасност, мога да кажа, че данните съвпадат напълно с докладвания скок и при колегите ни от други европейски държави, както и с данните на Европол, които посочват, че през тяхната система ръстът на такива сигнали е над 100%. Притеснително е, макар и очаквано, че по време на пандемията педофилите се развихриха в интернет. Трафикантите на хора, които бяха ограничени заради мерките и затварянето на граници, също", обясни Антоанета Василева.

Тя определи като сериозна опасност факта, че извършителите на тези престъпления все повече навлизат в пространства, които ползват децата.

Те се сприятелявали с тях във Фейсбук, Инстаграм, Тик-Ток, все места, където подрастващите прекарват все повече време. Включително достигат до тях чрез онлайн игри, като се крият зад различни никнейми.

"Така децата общуват с непознати през тези игри и педофилите използват тяхната уязвимост. А мрежата крие рискове за децата, които не са подготвени, опасностите са с най-различен характер", коментира експертът.

Голям ръст на сигналите за онлайн тормоз на деца пък е имало в първия период на пандемията - от март до май миналата година. Тогава на Консултативната линия за онлайн безопасност към Центъра за безопасен интернет -124 123, случаите са с 50% повече, а на Горещата линия, която е онлайн платформа за докладване през сайта - с 60%. Само през април експертите са провели 85 консултации. След това тенденцията е към намаляване на тези обаждания. Оказва се, че децата не се притесняват да потърсят помощ, тъй като могат да получат съвет и да останат анонимни.

"Имаме и чат модул - www.safenet.bg, в който могат да пишат. Това, което им дава усещане за спокойствие, всъщност е, че разговарят с експерти, обучени психолози, но остават и анонимни, ако искат. Така ние им даваме конкретни стъпки за действие, но и им показваме как да се предпазят от такива ситуации в бъдеще", обясни Василева.

Според експертите често пренебрегвана стъпка при създаването на профили в социални мрежи или споделянето на снимки и видео е внимателното разглеждане на настройките за сигурност. Най-сигурният начин тези настройки да гарантират автоматично защита е профилът на детето да бъде задължително под 18 години и с възраст най-близка до реалната. От Центъра за безопасен интернет съветват още родителите да помогнат на децата си да направят настройките в мрежата си така, че снимките и публикациите, които качват в социалните мрежи, да бъдат видими само от хората в списъка им с приятели.

Така рискът лични снимки да бъдат свалени и използвани за направата на колаж или разпространени в други сайтове без знанието на детето се намалява значително.

"В 58 от всички реални случаи за годината с нас са се свързали тийнейджъри между 12 и 18 години, в 18 случая - деца под 12 г., а в 57 от случаите са ни потърсили възрастни над 18 г. Трябва да отчетем обаче и че през изминалата година продължава положителната тенденция на покачване на броя на родителите, които са потърсили помощ и съвет на Консултативната линия при онлайн проблем с детето им", коментира още Антоанета Василева. През 2020 г. нарастват и консултациите по темата за онлайн репутация. Според експертите това показва повишена чувствителност у децата за важността на онлайн репутацията им, особено в началото на тийнейджърската възраст.