Близо половината от одитираните разходи на централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като "провал". Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Това са изводите от последното изследване "Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020" на Института за пазарна икономика /ИПИ/, което анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата.

Настоящото издание е седмото поред и допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 69 одитни доклада. Така изследването обхваща всички публикувани одитни доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 година.

Разгледаните доклади стават общо 1035, обхващат 23 години от работата на администрацията (от 1998 до 2020 г.) и включват разходи за близо 156 млрд. лв. публични средства.

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада изглежда така:

* 438 случая на "провал" (възлизащи на 82,6 млрд. лв.), като под провал може да се разбира и „грабеж“

* 257 случая на "успех" (възлизащи на 35,3 млрд. лв.)

* 340 "некласифицирани" случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.). В тази категория са включени дейности, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи.

Прегледаните 1035 одитни доклада и големият брой на "провалите" показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците.

В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи "провалът" на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори.

Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:

* Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;

* Опорочени обществени поръчки;

* Лошо управление на имуществото;

* Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;

* Неикономично харчене.

В настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. Често самите цели, поставени от администрацията, са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними. Това обаче не е обект на настоящото изследване.

Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Ковид епидемията.

Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията.

И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.

Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене - все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно, можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените Ковид средства страдат от пороците на лошото управление, сочи анализът на ИПИ./Източник: Лупа.бг