В своите експерименти изследователите са подложили роботите на редица изпитания. Първоначално са тествали фината им моторика чрез работа с неодушевени предмети и стандартно хирургическо оборудване, като през цялото време са били направлявани от опитен хирург.

След като екипът се е уверил в готовността на тандема „човек-робот“, те са преминали към безкръвна операция на упоени прасета за отстраняване на жлъчния им мехур. Един хирург е управлявал робота от конзола, докато друг лекар е асистирал до операционната маса.

В един момент от операциите дори е бил включен втори робот за асистенция. И двете хирургични интервенции са завършили успешно, като в единия случай е имало леко кървене, което бързо е било овладяно.

„Усещането да оперираш с хуманоиден робот напомняше за ранните дни на съвременната роботизирана хирургия, с някои от същите ограничения, включително сблъсък на инструменти, забавяне на сигнала и нужда от постоянно препозициониране“, коментира хирургът от UCSD Шанлей Лиу.

„Важно е обаче да се отбележи, че докато на първоначалната роботизирана платформа ѝ бяха нужни няколко десетилетия, за да извърши успешно операция на живо прасе, на този проект му отне само девет месеца от идеята до реализацията. Затова очаквам траекторията за усъвършенстване на тази техника също да бъде експоненциално по-бърза“, добави Лиу.

Бъдещето на телехирургията

Райън Бродерик, хирургът, натоварен с управлението на робота по време на операциите, споделя: „Всеки път, когато изпробваме нова технология, има известна доза нервно очакване, но въпреки това се чувствахме доста комфортно, тъй като технологията беше добре разработена. Усещането беше много подобно на работата с комерсиално достъпни роботи".

И Бродерик, и Лиу са на мнение, че работата с хуманоидния робот подобрява хирургическата прецизност и намалява умората на хирурга, подобно на съществуващите роботизирани системи. Но при хуманоидните роботи има и допълнителен бонус – те заемат много по-малко място и са по-лесни за транспортиране. Поради тази причина Лиу предполага, че те биха могли да се окажат полезни дори в космоса.

„Това може да позволи на мен или на други хирурзи да оперираме дистанционно на места с по-малко ресурси, където прецизността на роботизираната хирургия би била от полза. Това може да бъде общност с недостатъчно обслужване, опасна среда или труднодостъпно място“, обяснява Лиу.

Дистанционно управляваните хуманоидни роботи биха могли да помогнат и в ситуации, в които няма достатъчно наличен местен персонал. „Възможността за извършване на телехирургия в крайна сметка ще разшири обхвата ми извън стените на UCSD, за да предоставям грижи на хора в места с ограничени ресурси“, казва Бродерик. /Източник: Новини бг