Днес празнуваме един от най-хубавите пролетни празници – Цветница.  Той винаги е една седмица преди Великден.Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая и Куклин ден, а в западните църкви – Палмова неделя.„На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христо пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, разстилайки пред него дрехите си, палмови и маслинови клонки”, разказват теолози.На Цветница в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на миряните, които ги отнасят в дома си за здраве.  С върбови клонки, сплетени на венче се окичват портите  на дома и домашната икона. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло, както и от уроки и лошотия. Върбовите венчета не се свалят до следващата пролет.Цветница е християнския Свети Валентин. Празникът завършва с момински игри, когато на мегдана девойките и момците са хващат на лазарско хоро. Върбата пък символизира женското начало. Девойките връзват клонки около кръста си за здраве.„На този ден момите отиват на реката и пускат по течението на водата венчетата от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка девойка приготвя специален обреден хляб-кукла. Със залък от него се кумачи, а след това също се пуска в реката. Чието венче или залък е най-напред във водата, тази мома става кума или кръстница.  Тя повежда хоро към своята къща, а в дома се прави обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумата до Великден.Според народните вярвания лазарката, не може да бъде похитена от змей. След ритуалът момата вече има право да очаква сватове и да се омъжи. Седмицата между Цветница и Великден се нарича страстна”.Днес празнуват всички, които имат имена на цветя, дървета и растения. Според статистиката това са 1/5 от българите.