"Най-голямото унижение преживях, когато трябваше в ареста да се събличам гола и да клякам, за да ми разглеждат органите. По принцип това трябва да се прави от медицинско лице, но не беше така, а се правеше и на отворена врата и всеки можеше да вижда какво се случва."

Това сподели бившата зам.-кметица на "Младост" Биляна Петрова след излизането от Сливенския затвор пред "България днес"

 Тя и Десислава Иванчева бяха осъдени в края на 2022 г. на 5 и 6 години затвор за поискан и получен подкуп от бизнесмена Александър Ваклин. Състоянието на Петрова обаче се влоши и тя бе предсрочно освободена. Очаква се Иванчева съвсем скоро също да излезе.

"В момента съм добре. Краката ми се разраняваха от прангите, които ни слагаха, когато ходехме на лекар, дори съм падала от носилката, но вече всичко е забравено и искам да се изтрие от съзнанието ми", казва Петрова, която ще изкара първата Коледа от години със семейството и дъщеря си.

"Какво ли не изживях в Сливенския. Заливаха ме с вода, обиди, крясъци, там е като една малка лудница, никога не можеш да останеш сам. Дори тоалетните се вижда как ходим в тях, една срещу друга сме. В ареста ми бяха забранили да питам Деси как е и като я виждах, трябваше да казвам, че сме лесбийки, за да ни разрешат да си говорим. Всякакви унижения. Но въпреки това имаше момичета, лесбийки, които ми помагаха", казва още Петрова.

Контактуването една с друга било забранено и двете си пишели писма чрез "Български пощи" от единия етаж на другия. "В затвора също има йерархия. Но когато се оплачем с жалби, винаги се наказва жертвата, не агресорът и затова никоя от нас не се оплаква", казва Биляна.

Според нея в затвора всички искат да си намалят наказанията, като работят, защото два дни работа ти намаляват с ден присъдата. "То е като бич, непрекъснато се предават хората, провокират се. Чувала съм, че в мъжкия затвор е като санаториум за разлика от женския, тук е ад", обяснява още Петрова.

Тя смята, че едно от най-абсурдните правила е да не можеш да разменяш и даваш вещите си.

"Това е жестоко нарушение и се наказват и двамата участници. Имам пример с бременна жена, която ме молеше да й дам фонокартата да звънне на близките си, а аз не можех да й я дам, за да не ни накажат. Случвало се е и дреха да ме помолят да дам, също не можех. Тук си постоянно на пружина и винаги е шумно, можеш да полудееш", разказва патилата си в затвора Биляна.

Преди време ремонтирали едното крило на затвора, но въпреки това за 200 жени имало само 7 работещи душа.

"Другите се мият с канчета на чешмата. Едно 150 жени не са се къпали никога, откакто са вътре, като хората", казва Петрова.

Освен това жените затворнички с години не виждат слънчева светлина. "Има малки прозорци, дебели стени и непрозрачни стъкла. Лятото се маха един прозорец, но зимата се затваря изцяло. От 1 октомври до 31 март не влиза никога въздух. И когато сме три или четири жени в стаята, свършва кислородът. Главата ти се замайва, жени припадаха и това с месеци наред, отчайващи условия. Когато ни разхождат, се случва на едно малко каре в кръг - т.е. от една клетка влизаме в друга клетка", разкрива Биляна.

Когато разказва как протича денят й, леко се усмихва, защото имала време да подреди градинка с любими цветя. "Аз правих туршии, работих в цех, ставах рано в 5,00 и се прибирах като всички. Копаех земеделска земя и това ме спасяваше да съм повече навън", разказва Петрова.

Преди да попадне в Сливенския затвор, тя е завършила Софийската математическа гимназия със златен медал, смята бързо големи суми наум и е учила и живяла в много държави - САЩ, Белгия, Германия, Нидерландия.

"Работила съм в големи международни организации на ООН, за български министерства, писала съм доклади за Европейския парламент, за ЕК от името на страната и т.н. Имах добра биография и много искам да си върна същия живот отпреди затвора", споделя Биляна.

"Приемам съдбата си, но искам да забравя. Най ми е тъжно, че причиних това на семейството си, дори не успях да погреба майка ми. Дали съм простила на хората, които ме вкараха вътре? Господ да им прости. Но всеки от тях също пострада. Г-н Иван Гешев тогава беше прокурор, сега се вижда, че не само той навреди на себе си, а и всички, които ни причиниха всичко това. Аз не искам мъст, а само да си върна стария начин на живот, да забравя и да продължа. Радвам се, че съм жива и на свобода. Хора, ценете това, което имате", завършва Биляна Петрова./БЛИЦ