Всички сме чували за медицински служители, които са работели в COVID отделения, но така и не са се заразявали. Или домакинства, в които всички се разболяват... освен един. Изглежда, че някои хора просто не могат да се разболеят - "суперсила", за която все още знаем твърде малко.

Вирусологът Волфганг Прайзер, който е един от хората, открили варианта Омикрон, коментира феномена пред Дойче веле така: "Мисля, че първият фактор за това е случайността. Така че може да имате късмет, а може и да нямате. Смятам, че това не бива да бъде подценявано". Според него този феномен е многопластов. "Разбира се, въпросът е: има ли някаква закономерност?"

Имунитет, придобит от други коронавирусни инфекции?

Известни са основните начини рискът от заразяване с COVID-19 да бъде сведен до минимум. Един от тях е носенето на маски на обществени места. Както и ваксините, които имат силен защитен ефект, тъй като стимулират производството на антитела.

Въпросът е дали други инфекции, особено с различни коронавируси, също ни осигуряват някакъв имунитет? Някои изследвания сочат, че излагането на един или повече от четирите сродни коронавируса, които причиняват единствено симптоми, подобни на настинката, биха могли да осигуряват известна защита.

Заразяването с тези по-скоро безвредни вируси кара организма да произвежда по-дълготорайните имунни клетки, наречени Т-клетки. Те могат да разпознават вирусите и да се борят с тях. Поне при някои хора Т-клетките могат да разпознават и близки вируси като SARS-CoV-2. Това явление е познато като "кръстосана реактивност".

Кръстосаната реактивност е свързана със сходството между различни патогени, обяснява вирусологът Волфганг Прайзер. "Естествено е да се очаква, че коронавирусите имат сходни структури под формата на биопротеини, предизвикващи имунен отговор. Ако тези структури са подобни при различните вируси, това може да доведе до кръстосан имунитет", уточнява експертът.

Генетичната резистентност към COVID-19

Това би могло да обясни защо някои хора са защитени срещу COVID-19 поне за известно време. Освен това учени смятат, че малка част от населението вероятно е напълно имунизирано срещу инфекция с SARS-CoV-2 заради определени генетични фактори в тяхното ДНК. Подобна резистентност е била наблюдавана и в миналото при други инфекциозни заболявания.

 "Известен пример за това е сърповидно-клетъчната анемия, която осигурява резистентност към тежка малария, но на висока цена. Сърповидно-клетъчната анемия може да бъде опасна за живота и трябва да се лекува", казва Волфганг Прайзер. "Друга генетична вариация, открита преди около 25 години, предпазва от ХИВ или поне от развиване на СПИН. Така че ние знаем за подобни примери, но те са много трудни за разгадаване."

Вроденият имунитет към SARS-CoV-2 би могъл да се прояви при хора, при които рецепторният протеин ACE2 е различен. Вирусът използва протеина, за да проникне в човешкия организъм.

Учени все още изследват темата. "Основната цел на изследванията е да се изяснят механизмите и да се разработи стратегия, като например лекарство или нещо подобно, която да използва тези механизми за профилактика или терапия", обяснява Прайзер.

Истински пълен генетичен имунитет към COVID-19, ако изобщо има такъв, вероятно е рядко срещан. Експертите все пак не изключват такъв да съществува.