Хилядите туристи от страната и чужбина, които посещават Пловдив през лятото, се убеждават, че градът има специфичен климат с натрапчиво усещане за горещина. Според данните на синоптиците градът под тепетата далеч не е мястото с най-големи температурни рекорди у нас.

Така изглежда Пловдив през термокамерите на „Грийнпийс България“ – червено-жълти улици с температури от над 67 градуса на слънце. Тази година липсват рекордни горещини, но усещането по обед на открито е, че се движиш в сауна.

„Много е топло. То сега още е топло. И ето, и вие сте изпотен, и ние“, коментира гражданин.

„Жега е много. Ми, трудничко е“, казва друг жител на града.

„Топлинни вълни. Честотата на това явление действително е доста голяма през последните 20 години. Пловдив е една от точките, в които се отчитат високи температури. Не е само Пловдив, а цяла Южна България“, казва доц. Лилия Дочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ.

Пловдив далеч не е най-горещото място у нас, но има специфичен климат и ландшафт, който създава усещането за задух и горещина.

„Знае се, че Пловдив няма такова движение на ветровете. Било заради Родопите, които са като преграда. Затова се получава тази термокамера – Пловдив е оцветен винаги в червено, погледнато отвисоко“, казва Иван Стоянов, зам.-кмет по „Екология и здравеопазване“ в Община Пловдив.

„Знаем, че Пловдив е 102 квадратни километра, много строителство, много автомобили има в града. Това също оказва влияние“, допълва той.

Медиците съветват да не се ходи на открито без шапка и да се пие по-често вода.

„Разширяват се кръвоносните съдове в краката. И остава един вид по-малко кръв за главата. И на човек започва да му прилошава и да припада, колабира“, казва д-р Костадин Сотиров, общопрактикуващ лекар в Пловдив.

„Хората с хронични заболявания, много възрастните хора и малките деца, които страдат от високата температура като физичен феномен. Малките деца не могат да регулират температурата. Те прегряват от температурата“, допълва той.

Каменните хълмове, асфалтовата настилка, безветрието и откритите пространства без сянка засилват усещането за задух. От местната власт изпълняват свой план за справяне с климатичните особености.

„Но затова ние предприемаме мерки за повече поливни системи, оросяване на пътищата, миене на пътищата, раздаване на вода, пускане на чешмичките, на фонтаните. Вижда се по улиците, които залесяваме. Ние садим по 1800 – 2000 дървета само на сезон“, казва Иван Стоянов.

Така общината се надява да озелени над 100 декара кални петна. Планира се и забрана за движение на неекологични автомобили с високи емисии в центъра на града – по подобие на София. /Източник: БТВ