„Земетресението, станало в Румъния в събота вечерта, е с големината и силата на труса, който беше преди две години в Перник. Тази отдалеченост от Вранча ни позволява да заключим, че в непосредствена близост във времето от този трус не могат да се очакват други с такава големина”, обясни пред Нова ТВ проф. Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.Земетресението бе усетено в цяла Северна България и дори в Пловдив и Бургас, както и в Молдова и части на Украйна, но не предизвика материални щети и жертви. Сериозни щети и жертви няма и на територията на Румъния.До момента са регистрирани 13 затихващи земетресения, като само едно от тях е от категорията на слабите трусове – с магнитуд 3,2. Всички останали са микроземетресения, които са със сила под 3. Те не могат да бъдат усетени на територията на България.Земетресението в никакъв случай не може да бъде окачествено като катастрофално или повод за аварийна ситуация, каза за Агенция „Фокус“ проф. Ботев.„Като катастрофални могат да бъдат определени ситуациите, свързани с наводненията през последните месеци, довели до жертви. Няма информация, че и земетресението в планината Вранча в Румъния може да застраши живота на хората на българска територията“, обясни той.Според него като катастрофално земетресение може да бъде определено токова с магнитуд около 8. Това е максималното очаквано възможно земетресение.По думите на проф. Ботев реакцията на хората в аварийни ситуации е свързана с индивидуалното поведение на всеки човек, което е непредвидимо: „Можем да кажем само, че съответните оторизирани органи, каквито представляват структурите на „Гражданска защита”, имат своите планове за действие в аварийни ситуации”, обясни той. „По различните населени места хората имат информация за това, по какъв начин трябва да реагират”, каза още проф. Ботев.„При земетресение хората трябва да разберат силата му и колко далеч е то от тяхното местоположение.Едно от най-важните неща, които трябва да бъде направено по време на земетресение е да се изчака информацията, която би трябвало да се появи по националните медии, които са информирани надеждно от съответните оторизирани органи”, обясни проф. Ботев.„Възможно е веднага след силно земетресение да последва друго, дори в не малко случаи, още по-силно.При такова положение е добре хората да останат в сградите си, тъй като те са относително устойчиви на далечни земетресения“, коментира сеизмологът. Според него са по-опасни земетресенията, чийто епицентър е непосредствено под сградата. „Ако хората преценят, че земетресението е локално, тогава наистина е добре да напуснат сградата при първия такъв трус”, каза още проф. Ботев.Излизането от сградата обаче трябва да стане, само когато има възможност да бъде направено за кратко време, тъй като е по-опасно, ако човек бъде заварен от вторичен трус на стълбището или в асансьора./vesti.bg