Континентите на Земята изглежда се намират в постоянен цикъл на разпадане и повторно обединяване. В момента сме в неудобна междинна фаза след разпадането на суперконтинента Пангея преди около 175 милиона години. Ако тази теория е вярна, Земята може отново да се насочи към образуването на суперконтинент след около 250 милиона години.

Повърхността на Земята може да изглежда твърда и непроменлива, но всъщност се намира в бавно, неспокойно движение. Континентите са като гигантски парчета от пъзел, които лежат върху огромни тектонски плочи и бавно се плъзгат по земната повърхност през милиони години. Тези плочи се движат, сблъскват се и се раздалечават, разбивайки старите суперконтиненти и създавайки нови в един грандиозен, но бавен цикъл.

През последните два милиарда години този суперконтинентен цикъл е създал поне три основни суперконтинента: Колумбия, Родиния и Пангея. Всеки от тях се е формирал, когато отделни земни маси постепенно са се сблъскали, но по-късно са били разрушени от същите тектонски сили, които са ги създали.

Ако настоящите тенденции се запазят, следващата глава в тази геоложка сага може да настъпи след около 250 милиона години, когато континентите отново могат да се обединят в нов суперконтинент – Пангея Проксима. Тази теория за първи път е предложена от американския геолог Кристофър Скотийз през 1982 г. Първоначално той го нарича Пангея Ултима – „последната Пангея“ – в препратка към оригиналната Пангея, съществувала между 320 и 195 милиона години назад. По-късно обаче той я преименува на Пангея Проксима, или „следващата Пангея“.

Скотийз предполага, че субдукцията (потъването) на океанското дъно в Атлантическия океан ще доведе до сближаването на така наречения „Нов свят“ и „Стар свят“. След около 250 милиона години това ще създаде единен суперконтинент, съставен от Америка, Африка и Евразия, с малък океан, затворен в центъра. Австралия и Антарктида също ще се сблъскат и ще се намират южно от основното тяло на суперконтинента.

Малко вероятно е човечеството да оцелее до този момент – ако въобще още съществува, което също изглежда малко вероятно. Изследване от 2023 г. установява, че формирането на бъдещ суперконтинент ще направи Земята негодна за живот на сухоземни бозайници и най-вероятно ще доведе до масово изчезване на видове.

Повечето теории сочат, че тази обща картина е доста точна: различните континенти на Земята бавно се сблъскват, за да създадат гигантски суперконтинент. Въпреки това, това може да се случи по няколко различни начина.

Според един сценарий всички континенти, с изключение на Антарктида, може да се обединят около Северния полюс след около 200–250 милиона години, образувайки суперконтинент, наречен Амазия. Според друг възможен сценарий, всички континенти може да се съберат около екватора след около 250 милиона години, образувайки хипотетичния суперконтинент Аурика.

Местоположението на бъдещия суперконтинент спрямо екватора може да окаже сериозно влияние върху глобалния климат – въпрос, който други учени също изследват.

Истината е, че точната конфигурация на бъдещите континенти на Земята е изключително трудна за предсказване – както и повечето неща, които се очакват след стотици милиони години. Но едно е сигурно: предстоят големи промени.

*Източник: GlasNews