Земята официално навлиза в критична нова фаза на климатичните промени, сочат две мащабни проучвания, които алармират за преминаването на прага от 1,5°C глобално затопляне. Това е прагът, поставен като критично ограничение в историческото Парижко споразумение от 2015 г. за справяне с климатичната криза.

Целта на Парижкото споразумение е ограничаване на покачването на температурите до не повече от 1,5°C над прединдустриалните нива чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Но според проучванията, публикувани в Nature Climate Change, Земята вече може да е преминала този ключов праг.

Според проучванията, през 2024 г. средната глобална температура е била с 1,6°C по-висока от тази през края на 19-ти век – периодът преди мащабната употреба на изкопаеми горива. Макар покачването на температурите през отделни години или месеци да не означава автоматично преминаване на климатичния праг, учените предупреждават, че това е сигнал за дългосрочно нарушение.

Европейското изследване показва, че когато средната температура достигне определен праг, това обикновено води до 20-годишен период на продължително затопляне. В същото време канадското проучване подчертава, че дори само 12 последователни месеца с температури над 1,5°C са показател за трайно нарушение на този праг.

Учените от години предупреждават, че ако затоплянето премине 1.5°C, ще станем свидетели на катастрофални последствия за природните системи, които поддържат живота на планетата. Ще бъдат застрашени уникални екосистеми, като Големия бариерен риф, океаните ще се затоплят допълнително, а морското равнище ще продължи да се покачва, заплашвайки крайбрежните общности и морските обитатели.

Освен това се наблюдават все по-чести и разрушителни природни бедствия като горски пожари, екстремни топлинни вълни и наводнения, които оказват натиск върху екосистемите, икономиките и обществата.

Дори при незабавно намаляване на емисиите, проучванията показват, че Земята вероятно ще остане над прага от 1,5°C за дълго време. За да бъде възможно връщане под тази граница, учените подчертават необходимостта от постигане на „нетно-негативни емисии“ – тоест отстраняване на повече парникови газове от атмосферата, отколкото се отделят.

Но това е изключително предизвикателна задача. Според Междуправителствения панел по климатични промени, въглеродните емисии са нараснали с 50% от първия му доклад през 1990 г. досега. Човечеството не само че не намалява емисиите в достатъчна степен, но и все още върви в грешна посока.

Въпреки мрачната картина, има и положителни признаци за напредък. Производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава в глобален мащаб, а в много страни използването на изкопаеми горива започва да спада. Новите технологии в авиацията, строителството и други силно замърсяващи индустрии също водят до забавяне на растежа на емисиите.

Но тези успехи не са достатъчни. Богатите държави трябва да увеличат финансовата и технологична подкрепа за бедните страни, които са най-засегнати от климатичната криза. Макар да има известен напредък в тази насока, необходима е много по-мащабна международна координация.

Преминаването на прага от 1,5°C означава, че глобалното затопляне ще продължи да оказва дългосрочно въздействие върху планетата. Ако искаме да ограничим разрушителните последствия за бъдещите поколения, трябва спешно да ускорим действията по декарбонизацията на икономиките. Това включва преминаване към зелени технологии, намаляване на енергийната консумация и осигуряване на защита за най-уязвимите общности.

Има все още място за надежда, но времето ни изтича. Ако продължим да отлагаме необходимите действия, ще задълбочим кризата и ще поставим планетата и човечеството в още по-голям риск.