С Николай се допълваме и сме щастлива двойка,  казва Мария Календерска. Николай Бареков Ви посочи като човекът, на когото най-много разчита.Какво не знаят хората за Мария Календерска?Завършила съм бизнес администрация в гимназията. „Връзки с обществеността“ е висшето ми образование, магистратурата ми е „Журналистика“. Работила съм в IT сферата, преди да вляза в журналистиката. Три години бях изпълнителен продуцент на сутрешния блок в TV7, а след това и изпълнителен продуцент на „Актуални предавания“. Имам специализации в CNN-Лондон и в CNN – Атланта. С Николай отидохме заедно в телевизията, променихме изцяло сутрешния блок, а после направихме изцяло нов телевизионен канал.Защо толкова дълго бягахте от публичността?Винаги ми е било удобно да съм човек, който си върши работата, без да се показва. С Николай ми е по-спокойно да съм неговата дясна ръка, неговият гръб, без да попадам в обективите и без да привличам вниманието върху себе си. Сега вече идва момент да изляза на показ и да покажа какъв човек съм, за да застанем двамата рамо до рамо в битката за изборите.Какво Ви свърза с Бареков?Няколко години бяхме чисто професионален отбор. Първо опознах неговите професионални, а после човешките му качества. Той е много решителен и амбициозен. Не приема „не“ за отговор. Това трудно се понася в личен план, но пък го прави способен да разбива дори непробиваеми стени.Затова хората го приемат с надежда, че може да разчупи и промени нещо в тази държава след мъчителния преход.Като цяло имаме общи черти, много си приличаме. В един момент някак си разбрах, че се допълваме.Какъв е животът с него?Той не е лесен характер, напротив. Перфекционист е и работохолик. Цялото напрежение, което понася, трябва да бъде изпуснато някъде. Стремя се да му дам време за размисъл след тежкия ден и спокойствие, за да презареди батериите. Той винаги мисли глобално, а аз виждам по-дребните детайли.Давам му по-различен, по-практичен поглед.Смятам, че сме намерили начин да се подкрепяме и освен, че се допълваме, сме и щастлива двойка. Най-важното във връзката ни е взаимният баланс, който си даваме. Още повече сега и с Александър.Пренасяте ли работата си вкъщи?Ние работим почти през цялото време. Честно казано, последният почивен ден, който си спомням, беше преди повече от година. Докато единият от нас се къпе, другият е на пост пред телевизора да гледа новините. Докато той си мие зъбите, аз споря с него за данните от последните социологии.Сутрин, вместо да закусваме и да си споделяме плановете като нормални хора, ние правим преглед на печата. Предполагам, че погледнати отстрани сме доста забавни работохолици. При нас семейството и работата са изцяло свързани. Смятам, че това прави връзката ни много по-устойчива, защото сме партньори на всички флангове.Политиката е място, в което доверието може да струва отстъпление от принципите, а това не бива да се допуска. В мое лице Николай има сигурна опора, така както и аз го чувствам гръб за себе си.Какво е да си майка?Майчинството е най-великото чувство, което една жена трябва да изпита задължително. Чувството да държиш един нов живот е неповторимо. Никога не съм предполагала, че съществува такава нежност и обич. Не прилича на нищо друго. Хубавото е, че имам кой да ми помага и успях да се върна много бързо към работата си. Кампанията тропаше на вратата и трябваше да вляза в ритъм. Още на 20-ия ден след раждането започнах да работя по малко.Когато сме положили толкова много усилия да стигнем до такъв висок процент на евроизборите, трябва да положим още толкова, за да успеем да влезем в българския парламент. Така ще получим лостовете, с които реално да можем да променим живота на хората към по-добро.Малцина си дават сметка, че вие сте в основата на раждането и укрепването на „България без цензура“. Защо й е на една майка да се занимава с политика?Заедно с Николай направихме петте турнета на TV7 в България. Обиколихме по пет пъти всички големи градове. Срещата с една майка, която губи дома на децата си, нейната болка, безизходицата на един пенсионер, който няма възможност да се лекува. Това са стотици покъртителни истории, които изцяло промениха светогледа ми. Като млад и напорист човек аз работя от 14-годишна и смятам, че имам късмет в живота, защото съм се научила да се справям сама. Но видях един друг живот през очите на тези хора.Категорична съм, че е нужна промяна. В един момент средствата на журналистиката се оказаха недостатъчни.Амбицирана съм чрез политиката да успея да помогна тази промяна да се случи. Моето дете ще живее в тази държава и искам тя да е по-нормална и хуманна. Вярвам, че това, което правя, един ден ще е от полза и за сина ми.Какво смятате за Ваше предимство като ново лице в политиката?Ако политиците си бяха справили по-добре през последните 20 години хора като мен щяха да се занимават с частен бизнес или да гонят кариера в сферата, за която са учили. Щяха да стоят далеч от тази мръсна игра – политиката. За жалост всички виждаме, че има нужда от промяна. Все някой трябва да се пресегне, да изкрещи и да направи нещо реално за тази промяна. Сигурна съм, че новите лица в политиката имат бъдеще, защото старите вече доказаха своята вреда и безполезност. В ББЦ определено сме хората с бъдеще, които не са откраднали нищо от тази държава, не са излъгали народа и имат воля да работят за промяна./Slava.bg